Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност

Великото дело на братята Кирил и Методий още през IX век е било възприето като свято от българите, които са ги чествали като светци и равноапостоли във времена, когато паметта за това дело е била силово заличавана в Моравия и премълчавана от ромейските летописци.
Хиляда години по-късно, през XIX век възраждащата се България отново си припомня подвига на славянските равноапостоли, въздига образите им на хоругвите си и започва да чества техния ден, 11 май, като всебългарски национален празник – едновременно църковен, духовен, но също така културен и политически. Затова този ден става любим на нас, българите, и от най-ранно детство навлиза в нашите сърца.
Тази любов и това сърдечно отношение са толкова силни, че дори режимът след 9 септември 1944 г., който се обявяваше за атеистичен, не само не ликвидира празника, но и го честваше най-тържествено и искрено като официален празник, ала не като църковен и истински духовен, а само като културен, училищен, просветен. Така българският народ свикна да чества празника на равноапостолите като светски празник на „писмеността и културата“.

След като Българската църква през 1968 г. възприе григорианския календар („новия стил“), между църковния празник на 11 май и държавния на 24 май вече имаше 13 дни разлика и се получи разминаване в празнуването на Църквата и държавата. При това разминаване едни и същи свети личности и едно и също дело в България се честват разделено: на 11 май църковното празненство е всъщност „делнично“, в тесен църковен кръг. А на 24 май най-тържествено празнува цялата държава, целият народ, но по-скоро секуларно – без пълноценното литургично участие на Българската православна църква (освен малобройните енории, които спазват „стария стил“).
Разбира се, Църквата не може в този ден да остане съвсем встрани от всенародния празник и да му обърне гръб. Затова тя още веднъж, този път заедно с целия народ, вярващи и невярващи, кръстени и некръстени, празнува този светъл ден – макар и нелитургично, по светски. Така злото на разделението частично се компенсира с доброто на двойното празнуване, при което и църковниците още веднъж празнуват – този път по светски – светите Кирил и Методий и пеят заедно с всички българи химна на Стоян Михайловски: „Върви народе възродени, към светла бъднина върви!“