ШЕСТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦ
В Шестата неделя след Петдесетница Църквата ни припомня разказа на св. апостол и евангелист Матей за чудото, което Господ Иисус Христос извършва в Капернаум с изцеляването на разслабения. В дома, където Спасителят пребивавал, донесли един разслабен човек. Евангелистите Марк и Лука разказват, че поради навалицата приятелите на болния пробили покрива на къщата, за да го спуснат с постелката при Иисус. Всички очаквали Той да извърши чудо и да върне здравето на болния. Но Господ, като видял вярата им, казал на разслабения: „Дерзай, чедо, прощават ти се греховете.“ (Мат. 9:2) Това невидимо Божие чудо с изцеляването на недъзите на душата е несравнимо по-велико и спасително за човека от изцеляването на телесните недъзи.
Обаче присъстващите там злонамерени книжници били заслепени от своето мнимо богословско знание и помислили в себе си, че Той богохулства. Но сърцеведецът Христос видял враждебните им помисли и се възползвал от враговете си, за да разкрие и пред тях и пред народа, че е равен на Бога Отца. Към невидимото изцеление на душата той добавил и видимото изцеление на тялото на разслабения като му казал: „стани, вземи си постелката и върви у дома си!“ (Мат. 9:6)
Често и ние се молим за здраве, успех и благополучие в нашите земни дела.
Това е естествено. Но забравяме да се молим преди всичко Бог да очисти сърцето ни от греховете на гордостта, осъждането, гнева и себелюбието. Телесната болест може да измъчва тялото ни само докато сме на земята. Но тя може да ни послужи и за смирение и дори да ни доведе до Господа, както това стана с разслабения.
Несравнимо по-опасна обаче е болестта на греха, която може да ни лиши от вечния живот. Затова нашите молитви и нашите дела на вярата следва да бъдат насочени най-вече към това да чуем думите на Спасителя: „Дерзай, чедо, прощават ти се греховете.“
