ШЕСТА НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ – ВХОД ГОСПОДЕН В ИЕРУСАЛИМ
Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.
Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото. Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече: защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси?
Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)
А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога.
Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите.
А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря, защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.
На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим, взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.
А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано: „не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле“. Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.
Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше. Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.
(Иоан. 12:1–18)
Днес честваме Вход Господен в Иерусалим и както пише св. евангелист Иоан, целият народ излязъл по улиците за да посрещне Царя Израилев, викайки „Осанна, благословен идещият в името Господне!“. Това възторжено посрещане било заради великото чудо на възкресението на Лазар, чрез което израилтяните се убедили в божествеността на Иисус, когото дотогава те възприемали само като боговдъхновен Учител. Но сега те виждали в Него обещания от пророците Месия, който, както те очаквали, щял да стане техен цар и да ги освободи от игото на римляните. Но Иисус, който много пъти бил в Иерусалим и ги поучавал в притвора на Храма, сега идвал в града по съвсем различна причина от това, което народът очаквал.
Месията идвал за да пострада доброволно заради нашето спасение. За да победи смъртта със смърт, да ни дарува безсмъртие и да ни избави от страшния ров в „долината на смъртта“. Господ идвал за да изцели човешките души и да ги съедини с Бога, като се принесе в жертва и „даде душата Си откуп за мнозина“ (Марк. 10:45).
В оня ден Господ не влязъл във великия град в цялата си славата на Цар. Това ще се случи в края на времената при Неговото второ пришествие, когато ще седне на престола Си за да съди човечеството. Сега Този, Когото приветствали, не идвал на бял кон, а яздел животно, което е символ на мира.
Царят Израилев влизал „кротък и смирен“, възседнал осле, както пророкувал Исаия (40:10). Хората се радвали и очаквали Той да прояви още от своята божественост, още от силата Си с която възкреси Лазар, да им върне царството още сега и да ги освободи от робството, но Христос ги водел към нещо друго: „Моето царство не е от този свят“, казал Той.
(Иоан. 18:36)
Идвайки от Витания и слизайки от Елеонския хълм за да влезе в Иерусалим, по неговия път хората постилали дрехите си и кършели клони от смокиновите и палмовите дървета за да го приветстват. За Пасха в Иерусалим се събирало огромно множество поклонници и всеки е успял да чуе какво се е случило, а после след празника – да го занесе до своето село или градче. Така целият Израил е бил уведомен както за чудото с възкръсналия Лазар, така и за Оня, който вече три години проповядвал по техните земи. Но било още твърде рано да го разберат и съвсем скоро щели да се разочароват.
А за фарисеите и старейшините, които намразили Иисус още повече след извършеното чудо, идването му в града било удобен повод Той да бъде заловен и убит и решението за това вече било взето.