ЧЕТВЪРТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

В Четвъртия неделен ден след Петдесетница Църквата насочва нашето внимание към чудото, което Господ Иисус Христос извършва, когато изцелява слугата на стотника в Капернаум. Този римски центурион бил инородец и иноверец, но вярата му в Чудотвореца от Назарет била толкова силна, че той смирено заявил:

Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее; (Мат. 8:8)

Тези слова идващи от устата на един езичник били толкова неочаквани, че Сам Иисус Се почудил и рекъл на учениците Си: истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра. (Мат. 8:10)

И действително, съгражданите Му от Назарет искали да го убият за мнимо богохулство, братята Му още не вярвали в Него, дори апостолите понякога проявявали съмнение и неверие, а един от тях впоследствие щял да Го предаде. 

Първосвещениците, книжниците и фарисеите, мнимият духовен елит на Избрания народ на Израиля, не само не повярвали в Иисус, но Го преследвали навсякъде със своето неверие и лукавство, а най-накрая дори Го осъдили на смърт. А ето че римският офицер преодолял своето езичество и повярвал във всемогъществото на Христа.

По този повод Господ казва няколко знаменателни думи, които се отнасят за цялата последвала духовна история на света: 

И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно, а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби. (Мат. 8:11–12)

Това е пророчество за новия Божи народ, за новия Израил, т.е. за Църквата.

Сред тези „мнозина“, които „ще дойдат от изток и запад“ и ще насядат на райската трапеза, сме призвани да бъдем и ние, православните българи. Но не всички от новия Израил ще се спасят, а само тези, които имат непоклатимата вяра на стотника, смирението му, дръзновената му молитва към Господа и непомръкващата надежда в Неговото спасително слово.