ЧЕТВЪРТА НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ – НА СВ. ИОАН
ЛЕСТВИЧНИК
Един от народа отговори и рече:
Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха. Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене! И доведоха го при Него.
Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен.
И попита Иисус баща му:
колко време има, откак му става това?
Той отговори:
от детинство; и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.
Иисус му рече:
ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.
И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше:
вярвам, Господи! помогни на неверието ми.
А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече:
дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него!
И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана.
И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме:
защо не можахме ние да го изгоним?
Отговори им:
тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост. Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне.
(Марк. 9:17–31)
Основната цел на светата Четиридесетница е да подготви вярващите за Възкресение Христово, Пасха.
И всяка седмица на Великия пост има специално значение в този духовен път.
В днешното евангелско четиво, което ни приближава към Страстната седмица, звучат удивителните думи на Спасителя. Той отново е заобиколен от тълпа хора, които Го следват и чакат Неговата помощ. И пак пред всички Той извършва голямо чудо, велико изцеление: спасява нещастния бесноват като показва на всички, че Неговото изцеление е духовна борба с конкретен зъл дух. Той дори говори с демона като го укротява публично, точно както излекува и разслабения.
На упрека на бащата към апостолите, които не можели да излекуват сина му, Господ му възразил, че не друго, а неговото неверие е причината за това, че те не са могли да изцелят момчето, като добавил „ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.“
Отговорът на бащата:
„Вярвам Господи, помогни на неверието ми“ разкрива обичайното състояние на човешката душа, което винаги се намира на някаква степен между вярата и неверието. Защото вярата е духовен подвиг на сърцето, жива връзка между човека и Бога и е път, който сме призвани да извървим.
Но това, което укрепва тази вяра и ни прави по-силни, Господ подчертава с думите:
„тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.“ Затова през светата Четиридесетница сме призвани към духовен подвиг, който усилва нашата вяра и връзка с Бога, като се възползваме от благодатните сили, които дава постът, усилвайки и молитвата, която ни съединява с Бога.
Неслучайно, в средата на поста Църквата призовава вярващите да си припомнят и духовния подвиг на игумена на Синайската обител – св. Иоан Лествичник, един от най-почитаните от Църквата светци, който е живял през VI–VII в. Той е забележителен подвижник на Православната църква, придобил голяма духовна мъдрост и споделил тази мъдрост с нас.
Той е известен най-вече като автор на шедьовъра на аскетическата литература „Лествица на Божественото възнесение“ – произведение, превърнало се в наръчник за много православни подвижници и монаси. В него св. Иоан е описал подробно и последователно човешките страсти, чието преодоляване уподобява на изкачване на стълба към Господа и духовното съвършенство. Чрез „Лествицата“ св. Иоан ни помага да разберем нашия духовен живот и да поведем борба за него. Едно от най-важните неща е да осъзнаем, че има етапи на духовно възхождане към Бога. А всяко „стъпало“ има две взаимно обусловени страни – от една страна е действието на Божията благодат, без която няма духовно преобразяване, а от друга страна е борбата за надмогване на нашите страсти и грехове.
Малко знаем за живота на св. Иоан. Предполага се, че е роден през втората половина на VI век.
Бил е високообразован, когато решил да напусне света и станал монах на свещената планина Синай, където имало много монашески обители и отделни келии, където монасите се подвизавали в уединение. Според една от легендите, св. Иоан е живял в пещера до 75-годишна възраст, след което братята го избрали за игумен. Авва Иоан Лествичник ръководил манастира няколко години, след което отново се уединил и починал на около 80 годишна възраст.
