УТРЕ Е ЗАДУШНИЦА

В събота срещу Неделя Месопустна е една от трите големи задушници през годината, в които Църквата се моли за упокой на душите на починалите.
Освен в дните, които са свързани персонално с годишнини от упокоя на починалите ни близки, Църквата се моли в специално отредени дни и за всички свои членове, преминали във Вечността, които са били кръстени.
Какво се прави обикновено в този ден от близките на покойниците? Най-важно е те да запишат имената на покойниците си за споменаване по време на Светата Литургията, която им принася най-голяма полза в отвъдното. Кръвта на Господа Иисуса Христа в тайнството на Евхаристията умива и техните грехове. Много е важно да помним, че нашите близки, които вече не могат да се покаят за своите грехове, извършени приживе, разчитат единствено на нас и на Църквата за измолване на опрощение на греховете им. Затова всеки който се моли за тях и ги включва в тайнството на Църквата по време на Светата Литургия им оказва голяма милост. Тъй като само за светците е открита каква е задгробната им участ и са прославени от Бога, за всички останали починали членове на Тялото Христово, сме длъжни да се молим за опрощаване на греховете докато сме тук на Земята.
Ако има наши близки, за които научим, че не е извършвано християнско опело, то трябва непременно да се направи, независимо че е минало много време от деня на тяхната смърт.
Второто по важност нещо, което принася огромна полза на душите на нашите скъпи покойници е извършването на някаква милостиня от тяхно име – раздаване на храна, дрехи и изобщо – всяка благотворителност, която е уместна и според силите ни. Когато я извършваме, ние молим хората на които благотворим да кажат: „Бог да ги прости“. Тази малка молитва за упокой има голяма сила, защото чрез нея се запълва недостига от добри дела, които имат значение за опрощаване на греховете на нашите близки.
Ходенето на гробищата, прикадяването с тамян, заупокойните молитвите на гроба, а по възможност – отслужването от свещеник на т.нар. трисагий на гроба, радват и упокояват нашите близки, които са с живи души и очакват всеобщото възкресение. Според вярванията на християните, връзката ни с покойниците е най-силна там, където е погребано тяхното тяло.
Но нашите задължения към любимите ни покойници не свършват до тук. Поради духовната ни връзка с тях, всеки път когато ние извършваме нещо добро или се освещаваме, те също се освещават. Затова нашият живот, бидейки своебразно продължение на техния, им влияе пряко за очистването и на техните грехове и обратно – те страдат, когато ние грешим.
Бог да прости и упокои нашите починали близки и да им даде Царството Божие!