Успение на Св. Максим Изповедник
Днес отбелязваме блажената кончина на св. преп. Максим Изповедник, един от най-великите църковни отци и учители на Православието, задълбочен богослов и пламенен защитник на чистотата на православната вяра.
Докато през първите три века от своето съществувание Църквата била подложена на гонения от светските власти и имала предимно външни врагове, то след като станала официална религия на Римската империя най-голямата заплаха идвала от разните ереси, които заплашвали отвътре да подкопаят и разрушат православната вяра. С тяхното появяване обаче се родили и могъщи богослови и изповедници на вярата, които освен просветлен от Бога ум и високо образование имали и силен характер да отстояват вярата с цената на живота си. Един от тях е великият учител и изповедник на вярата св. Максим.
Той е роден в Константинопол в 580 г. от знатни и благочестиви родители, които му дали солидно образование по философия и богословие. Израствайки като виден столичен богослов, неговите знания и вяра послужили на Църквата при разобличаването на монотелитската ерес, която е погрешно учение за това че в Христос уж имало само една воля – Божествената, отричайки че Богочовекът е имал и човешка воля. Тази ерес била близка до монофизитството (разобличено на IV Вселенски събор) и твърдяло, че Христос уж имал само Божествена природа, а не и човешка.
Монотелитството било налагано със сила от императора, който искал чрез богословски компромис да приобщи монофизитите и така да „обедини“ Църквата. Патриархът в Константинопол и мнозинството от епископите се поддали на натиска, само единици имали смелостта да се опълчат срещу ереста – като св. Максим и св. Мартин, папа Римски, които по отделно пострадали за вярата.
Св. Максим бил подложен на изключително жестоки изтезания при които му отрязали езика (за да не може да проповядва) и дясната ръка (за да не може да пише), но не успели да пречупят 77-годишния старец. Той бил заточен в днешна Грузия, където мощите му бяха наскоро открити. Св. Максим предал пречистата си душа в Божиите ръце на 82 годишна възраст на 13 август 662 год.
Молитвите му да имаме!
Цитати из книгата на св. Максим Изповедник „Четиристотин глави за любовта“:
• Този, който върши милостиня, подражавайки на Бога, не прави разлика между злия и добрия, между праведния и неправедния, по отношение на човешките им нужди, но разделя на всички по равно, съобразно нуждите, макар и да предпочита добродетелния, поради доброто му поведение пред порочния.
• Блажен е човекът, които може да обича еднакво всеки човек.
• Ако Ме любите, казва Господ, ще опазите и Моите заповеди (Иоан 14:15). Тази е Моята заповед, да любите един другиго, както Аз ви възлюбих (Иоан 15:12). И тъй, този, които не люби ближния, не пази заповедите, а непазещият заповедите не може да люби и Господа.
• Както споменът за огъня не топли тялото, така и вярата без любов не създава в душата светлина на познанието.
• Не слушай езика на клеветника, нито твоят език да услажда слуха на обичащия злоречия, защото, който с удоволствие говори или слуша думи срещу ближния, ще отпадне от Божествената любов и ще се окаже чужд на вечния живот.
• Ако не искаш да отпаднеш от Божествената любов, тогава не допускай брат ти да заспи с огорчение от тебе, нито сам заспивай, огорчен от него, но иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си (Мат. 5:24), принеси дар на Христа с чиста съвест, любов и прилежна молитва.
• Все още няма съвършена любов този човек, който се настройва към хората в зависимост от техните характери, единия обичайки, а другия ненавиждайки за това или онова. Или пък един и същи човек според случая веднъж да го обичаме, а друг път да ненавиждаме.
• Пет са причините, поради които хората се обичат помежду си за тяхна похвала или осъждане: ¬ или заради Бога, ¬ добродетелният човек обича всички, а него обича дори и неправедният; или по естеството, както родителите обичат децата, и обратното; или поради тщеславие, както този, който е хвален, обича хвалещите го; или от корист, както богатия обичаме за това, което получаваме от него; или поради сластолюбие, ¬ например чревоугодникът обича тези, които, като негови съмишленици, го канят често на пиршества. Първата любов е похвална, втората ¬ и да, и не, а останалите са греховни.
