УСПЕНИЕ НА СВ. КОНСТАНТИН ФИЛОСОФ

Днес Църквата чества успението на св. Константин Философ, наречен в монашество Кирил, който е един от най-богопросветените отци и учители на Православието. Произхождал от знатни родители Лъв и Мария, според преданието – славяни от Солун. От малък Константин обикнал мъдростта, а високото положение на бащата и богатите дарования на момчето отворили вратите на придворната Магнаурска школа в Цариград, където Константин учил заедно с децата на византийските царе и боляри под ръководството на известни учители и на мъдрия Фотий, бъдещ Константинополски патриарх.
Константин показал изключителни дарби и завършил образованието си с прозвището Философ, но желаел скоро да се посвети на молитва и богообщение далеч от суетния свят. Но висшите царедворци поискали да задържат Константин в служба на обществото и той бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. На него били възлагани и разни поръчения от обществен характер. Но отегчен и от тази суета, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където се отдал на молитва и пост.
Хазарите се обърнали с молба към Византийския император да им изпрати учен мъж, който да влезе в спор със сарацините и евреите които ги притискали да приемат тяхната вяра. Императорът им изпратил без колебание най-ученият мъж в империята – Константин Философ, който ги оборил във всички догматически спорове и хазарите без колебание приели истинската православна вяра. В Херсон св. Константин открил и мощите на св. Климент папа Римски, който е бил първият епископ на древна Сердика.
По-късно св. Константин и брат му св. Методий са изпратени от император Михаил III на една друга, още по-важна мисия – в славянските страни Моравия и Панония да проповядват Евангелието на славянски език. Преди да заминат на тази мисия светите братя се отдали на молитва и пост в манастира в Олимп и Бог им помогнал като „открил писмената“ – глаголицата на която те започнали да пресъздават свещените текстове.
Те прекарали 40 месеца във Великоморавия и обучили много ученици, но когато тяхното дело започнало бързо да расте, срещнали силна съпротива в латинското духовество, което повдигнало триезичната ерес, според която Словото Божие можело да се проповядва само на гръцки, латински и еврейски език. Но Във Венеция св. Константин оборил блестящо тази ерес със Словото Божие и бил повикан в Рим от папа Адриан, който излязал лично да го посрещне, а всички камбани на Рим биели, защото св. Константин носел в ръце мощите на св. Климент. Папата благословил тяхното дело и осветил славянските книги.
Но скоро след това св. Константин тежко заболял. По време на боледуването си имал откровение за скорошното си представяне пред Бога. На следващия ден той побързал да приеме схимата на великия ангелски чин с името Кирил и постоянно пребивавал в молитва 50 дни. Представил се пред Господа на 14 февруари 869 година, на 42 години. Бил погребан в църквата “Сан Клементе” в Рим.
Молитвите му към Господа да имаме!