УСПЕНИЕ НА СВ. КИРИЛ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКИ
Днес честваме успението на славянския първоучител и равноапостол св. Константин Философ, наречен в монашество Кирил. Роден е в Солун през 827 г. в знатно семейство. Като юноша отрано привлякъл вниманието със своите многобройни дарби и бил приет в Магнаурскат школа в Цариград, където учил заедно с децата на ромейския император и на висши велможи под ръководството на известни учители, сред които и мъдрия Фотий, бъдещ Цариградски патриарх.
Константин показал изключителни умствени способности, поради което бил наречен с прозвището Философ. Въпреки стремежа му към монашество бил назначен за библиотекар на патриаршеския храм „Св. София“. За да се отстрани от суетния столичен живот, той тайно избягал в малоазийския манастир на своя брат Методий, но впоследствие бил върнат в Константинопол, за да изпълнява важни държавно-църковни мисии.
Първата задгранична мисия била в Багдад, където Константин успешно спорил със сарацинските богослови. След това бил изпратен в Хазария, където също блестящо защитил в диспут християнската вяра. По пътя, в Херсон (Крим), св. Константин открил мощите на св. Климент папа Римски.
През 863 г. св. Константин и брат му св. Методий са изпратени от император Михаил III на мисия в Моравия, за да проповядват Евангелието на славянски език. Преди да заминат, Константин измолил от Бог да му яви славянските писмена. Въз основа на полученото видение той съставил славянската азбука – глаголицата – на която започнали да превеждат свещените писания.
Мисията във Велика Моравия преуспявала, но срещнало силна съпротива от немското латиноезично духовество, което твърдяло, че Словото Божие можело да се проповядва само на гръцки, латински и еврейски език. На диспут във Венеция св. Константин блестящо оборил триезичната ерес, след което двамата братя били тържествено посрещнати в Рим от папа Адриан, който излязал лично да ги посрещне извът града, защото носели мощите на св. Климент. Папата благословил тяхното дело и осветил славянските книги.
Скоро след това св. Константин получил Божие откровение за скорошната си кончина. На следващия ден той приел великата монашеска схима и името Кирил. Постоянно пребивавал в молитва 50 дни и починал в Господа на 14 февруари 869 година, на 42 години. Бил погребан в църквата „Сан Клементе” в Рим, където част от мощите му се пазят и до днес.
Молитвите му към Господа да имаме!
