Днес честваме успението на славянския първоучител и равноапостол св. Константин Философ, наречен в монашество Кирил.
Той се родил в Солун през 827 година в знатно и образовано семейство.
Още като юноша той привлякъл вниманието с изключителните си дарби и бил приет в Магнаурската школа в Цариград, където се обучавал заедно с децата на императора и на висшите велможи под ръководството на прочути учители, сред които бил и мъдрият Фотий, бъдещ патриарх на Константинопол.
Константин проявил забележителни умствени способности, поради което получил прозвището Философ. Въпреки вътрешния си стремеж към монашески живот той бил назначен за библиотекар на патриаршеския храм „Света София“. За да се отдалечи от суетата на столичния живот, Константин тайно се оттеглил в малоазийския манастир на брат си Методий, но по-късно бил върнат в Константинопол за изпълнение на важни държавно-църковни мисии.
Първата му задгранична мисия била в Багдад, където Константин успешно влязъл в богословски диспути със сарацинските философи. След това той бил изпратен в Хазария, където отново блестящо защитил християнската вяра в публични спорове. По време на това пътуване, в град Херсон на Кримския полуостров, свети Константин открил мощите на свети Климент, папа Римски.
През 863 година свети Константин и брат му Методий били изпратени от император Михаил III на мисия във Велика Моравия, за да проповядват Евангелието на разбираем за славяните език. Преди заминаването си Константин се помолил на Бога да му открие славянските писмена. Въз основа на полученото откровение той създал славянската азбука – глаголицата – на която започнало превеждането на Свещеното Писание и богослужебните книги.
Макар мисията във Велика Моравия да се развивала успешно, тя срещнала силна съпротива от немското латиноезично духовенство, което отстоявало учението, че Божието слово можело да се проповядва само на три езика. На диспут във Венеция свети Константин убедително опровергал триезичната ерес, след което двамата братя били тържествено посрещнати в Рим от папа Адриан, който излязъл лично извън града заради донесените мощи на свети Климент.
Папата благословил тяхното апостолско дело и осветил преведените на славянски език книги.
Скоро след тези събития свети Константин получил откровение за близката си кончина. На следващия ден той приел великата монашеска схима и получил името Кирил. В продължение на петдесет дни пребивавал в непрестанна молитва и се преставил в Господа на 14 февруари 869 година, на 42-годишна възраст. Той бил погребан в църквата „Сан Клементе“ в Рим, където и до днес се пазят част от неговите свети мощи.
