УСПЕНИЕ НА СВ. ИОАН РИЛСКИ
На 18 август честваме успението на небесния покровител на България – св. Йоан Рилски. Този велик светец се родил около 876 г. в с. Скрино в Осоговската планина, близо до река Струма. Бил е съвременник на св. княз Борис, чийто пример сигурно му е повлиял в избора на житейски път – със своето замонашване през 889 г. Царят става монах и това несъмнено е вдъхновило множество български младежи душевно настроени за молитвен подвиг – да направят решителната крачка.
Св. Йоан още от малък бил избран съсъд на божията благодат.
За това, че той бил „не от този свят“, говори фактът, че е бил прогонен от своите съселяни, тъй като не желаел да участва в техните светски дела и забавления.
По това време св. княз Борис предприема мащабна духовна и просветна дейност по българските земи.
Започнали да се строят църкви и манастири из цяла България.
С въвеждането на славянската книжовност в българските земи новооснованите обители станали не само огнища на религиозен живот, но и книжовни и просветни средища. Чистият юноша от Скрино копнеел да се посвети напълно в служение на Бога, да се отдаде на монашески живот, на молитва и труд, защото сърцето му горяло за духовен подвиг.
След като напуснал своето родно село, той вероятно постъпил в близкия манастир „Св. Димитрий“, където се замонашил. Тук младият човек не само засилил своето призвание към духовно-съзерцателен живот, но имал възможност да получи образование – да научи четмо и писмо и да придобие знания от Свещеното Писание и богослужебните книги.
Св. Йоан не останал задълго в манастира.
Имал влечение към уединен отшелнически живот. Подвизавал се на много места, но все не можел да намери уединение, защото скоро се прославял и към него тръгвали върволици от хора. Най-после, бягайки от славата, той намерил това, което търсел, в Рилската пустиня, нагоре в планината, където никой не живеел. Тук той прекарал години наред в нечути подвизи, борби с демони и изкачване по духовната лествица.
Но по Божи промисъл и тук той бил открит и въпреки суровите условия на живот около него се създало монашеско братство, впоследствие и манастир. Със своя личен пример, с огромния си духовен опит св. Йоан станал наставник на братството и пръв игумен на Рилската св. обител. От края на живота му до нас е достигнал Заветът на св. Йоан Рилски – част от поучението му към братството на обителта.
Славата на светеца достигнала и до столицата, та благочестивият св. цар Петър предприел дълго пътуване чак до Рила за да се срещне с великия светец. Св. Йоан обаче разкрил, че не е Божията воля тази среща да се осъществи и двамата само се поклонили един на друг отдалече.
На 18 август 946 г. св. Йоан се сбогувал с братството на обителта и предал Богу своята пречиста душа.
Оттогава той се моли пред Божия престол за българския народ. Всички ние сме негови духовни чада, защото великата традиция, която ни завеща, роди поколения духовни личности и стана част от фундамента на българската духовност и самосъзнание.
Безброй са чудесата, които св. Йоан Рилски е извършил приживе и след смъртта си. Продължават да се издават книги с нови и нови чудеса, които се случват по неговото застъпничество с всяко поколение българи.
Мощите на св Йоан са нетленни и се намират в главният храм на Рилския манастир, който повече от 1100 години разпръсква светлината на Богопознанието.
