Тълкувание на цитат от библията

„Защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно.“ (Мат. 17:20)

Господ Иисус Христос изрича тези велики слова в отговор на въпроса на своите ученици, защо те сами не са могли да изгонят демона, обладал едно бесновато момче. Господ им казал направо: „поради вашето маловерие“ и после добавил: „Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост.“ (Мат. 17:21)

Въпросът за вярата е основополагащ за християнството и за нея се говори най-много в Църквата. Но що е вярата? Св. ап. Павел ни отговаря: „А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда.“ (Евр. 11:1) и „А без вяра не е възможно да се угоди Богу; защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава ония, които Го търсят.“ (Евр. 11:6)

Вярата в Бога е духовна дарба, дар свише. Тя е спомен на душата за нейния Създател и жива връзка на сърцето с Бога вследствие от Божието откровение, което докосва най-дълбоката ни същност. Вярата е пряко богообщение и пряко богопознание чрез сърцето като сетиво. Тя преобразява духовно целия ни живот и за нея няма нищо невъзможно, защото за Бога няма нищо невъзможно. Вярата не е само еднократен акт на убеждение в Божието съществувание, а стълба на духовно израстване и преобразяване на човека. Тя расте и се усилва, ако човек върши „делата на вярата“, защото „чрез вярване ходим, а не с виждане“(Коринтяни 5:7).

Неслучайно Господ сравнява вярата със синаповото зърно, „което е най-малко от всички семена, но, кога израсте, бива по-голямо от всички злакове и става дърво, тъй че птиците небесни прилитат и се подсланят под клоните му“ (Мат. 13:32), защото вярата, този процес на духовно виждане и твърдо убеждение в невидимия Божи свят, има свойството да израства и да се развива по своята вътрешна логика.

Но откъде да дойде у нас тази голяма вяра, чрез която и „планини да преместваме“, както казва Господ? Според учението на Църквата, вярата се ражда от живото присъствие на Св. Дух в нас и се развива и усилва в резултат на дълъг и сложен процес на богообщение. Казано е: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил“ (Иоан. 6:14) и „Чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви” (Еф. 3: 17). Именно Божието действие в нас ражда вярата, чията цел е възстановяването на изгубеното след грехопадението пряко общение между Бог и човека.

Начало на вярата в нас поставя Бог, чрез Неговото действие в нас тя расте, и Той е нейната главна цел и завършек чрез богообщението. На този процес е посветено цялото църковно учение и практика на Православната църква, която притежава методиката на духовното израстване и възсъединяване с Бога. Молитвите, тайнствата, богослужението, вероучението и изобщо – всички нейни учителни и тайноизвършителни действия са посветени на процеса на духовно израстване на човешката личност, чието основно свойство е вярата.