ТРИНАДЕСЕТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА
В 13-тата неделя след Петдесетница Църквата ни припомня Христовата притча за лозето и злите лозари.
Собственикът на едно лозе го насадил и уредил всячески, след което го поверил на лозари и си отишъл.
„И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете. А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха. Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото. Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми. Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му. И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха.“ (Мт. 21:34-39)
Вместо да разкаже притчата докрай, Господ пита първосвещениците и фарисеите:
какво ще направи господарят на лозето, когато се върне и научи за станалото. „Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете.“ (Мт. 21:41)
Тази велика притча има множество пластове. От една страна тя пророкува на първосвещениците и фарисеите за самите тях, водачите на Избрания народ на Израиля, които през вековете многократно отхвърляли Божиите пророци, а сега предстояло да осъдят и убият Самия Божи Син Иисус Христос, който говорел с тях.
Но същевременно притчата има и много по-широко тълкувание, което се отнася до всеки от нас. Лозето е Божият свят. Ние не сме негови собственици, а само временни ползватели. Всичко, което имаме в този свят ни е предоставено за временно ползване – тялото, здравето, времето, способностите, самият живот – всичко е Божи дар. Въпросът е: как да извадим добър плод от това лозе и как да го отдадем на Господаря?
В помъгленото ни егоистично съзнание ние се изкушаваме да обсебим лозето, да станем господари на света. Така забравяме за Христа, Който ни е изпратен от Отца „за да се засрамим“. Спасението е в това да се смирим, да осмислим своето място в света и така да се уподобим на добрите лозари, които „ще му дават овреме плодовете“.
