ТОМИНА НЕДЕЛЯ

Първата неделя след Пасха носи името на св. апостол Тома в чест на едно знаменателно евангелско събитие.

След Възкресението, в първия ден на седмицата Христос Се явил на учениците, които се убедили в действителността на великото чудо, преодолели смута и страха, който ги бил обхванал, и се зарадвали. Но ап. Тома, промислително, тогава не бил сред тях. И когато те казали на Тома: „Видяхме Господа“, той отговорил: „Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.“ (Иоан. 20:25).

Осем дни по-късно апостолите отново били заедно вкъщи, а заедно с тях бил и св. Тома.

Господ отново им Се явил и като Се обърнал към Тома му рекъл: „Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой! Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.“ (Иоан. 20:27–29).

Св. ап. Тома сякаш е представител на вечно съмняващото се човечество, което иска „око да види, ръка да пипне“, за да се убеди в станалото. Четейки Евангелието, ние, заедно с Тома, сякаш виждаме белезите от гвоздеите по ръцете и нозете на Спасителя, и слагаме пръст в раните, и се убеждаваме, че това не е привидение. 

Но отговорът на апостола надхвърля уверението в действителността на чудото.

Тома е първият (и единственият в целия Нов Завет), който нарича Иисус с името Бог, а не само Син Божий. Тези слова са вдъхновени свише, защото не са умозаключение от Възкресението само по себе си (Лазар също възкръсна от мъртвите и то на четвъртия ден след смъртта). Те надхвърлят представата и на най-учените евреи (първосвещениците, книжниците, фарисеите) за Месията. Така първоначално „невярващият“ Тома става не само вярващ, но и един от първопроходците в новозаветното богословие.         

А думите на Спасителя се отнасят до всички, които „не са видели, и са повярвали“ – т.е. до нас, членовете на Църквата, които вече две хилядолетия след Христовото Възкресение не сме виждали с очите си и не сме осезавали с пръст белезите от раните на Разпнатия, но истински вярваме, че Христос е наш Господ и наш Бог.