ТОДОРОВА СЪБОТА

Съботният ден от първата седмица на Великия пост е в памет на чудото на св. великомъченик Теодор Тѝрон. Почитането на св. Теодор е засвидетелствано още в ранните векове на Църквата, а освен през Великия пост, светецът се почита и на 17 февруари.

Половин вак след смъртта на св. Теодор гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (управлявал от 361 до 363 г.) се опитвал да върне Римската империя към езичеството. Като знаел, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, той решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Император Юлиан наредил на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара, та християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят, след което да бъдат подиграни и обявени за езичници.

Градоначалникът сторил каквото му било заповядано.

Но Бог, Който промисля за своите раби и не желае те да бъдат осквернени, направил да се открие нечестивият замисъл. Той изпратил своя верен раб св. Теодор Тирон , който се явил на Цариградския архиепископ Евдоксий и му известил за наредбата на Юлиан Отстъпник като му поръчал да съобщи  на верните – през тази седмица да не ядат никаква храна купена от пазара. На запитването на архиепископа: какво да ядат през тези дни, св. Теодор отговорил: да си приготвят кòливо – варено жито с мед и то да им бъде храната. Архиепископът запитал: с кого говори, и св. Теодор му известил името си.  Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара. Юлиан Отстъпникът разбрал, че лукавият замисъл е разкрит и останал посрамен.

Оттогава, за благодарност и в памет на чудото, на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на св. великомъченик Теодор Тирон. За спомен на случилото се се вари жито, което се благославя по време на богослужението в храма. Обикновено на този ден християните се причастяват с Тялото и Кръвта Христови, които ги подкрепят в духовната борба на Великия пост.