СЪБОР НА СВЕТИТЕ 70 АПОСТОЛИ
Св. евангелист Лука свидетелства, че Господ Иисус Христос освен 12-те Си приближени ученици, които го следвали неотлъчно, избрал още 70, които разпратил по градове и села да проповядват словото Му. Той им дал сила да вършат чудеса като доказателство за проповядваната истина и им заръчал да не се грижат за житейските си потребности, защото Бог няма да ги остави, а цялото си внимание да съсредоточат в това – да призовават към вечен живот. Когато тези 70 апостоли се завърнали след първата си проповедническа обиколка, те с радост казали на своя Учител: „Господи, в Твое име и бесовете ни се покоряват!“ Иисус им отговорил: „Не на това се радвайте, а радвайте се, че имената ви са написани на небесата!“ (Лука. 10:17-20).
След възнесението на Господа светите апостоли били укрепени с благодатта на Св. Дух в деня Петдесетница и усърдно продължили делото, което Христос им завещал.
Те обикаляли обширната Римска империя, като проповядвали навсякъде Словото Божие и кръщавали повярвалите.
Претърпели много беди и гонения, юдеи и езичници се въоръжили против тях, затваряли ги в тъмници, предавали ги на мъчения и мъченическа смърт, но те всичко понасяли с търпение и твърдост. За всички тях се отнася писаното от св. апостол Павел: „Ние гладуваме и жадуваме, ходим голи и ни бият по лице, и се скитаме, и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени – благославяме, гонение – търпим, хулени – молим се“ (1Кор. 4:11-13).
Такъв бил животът на светите апостоли, но осенени от Божията благодат, силата Господня видимо им помагала в техните дела. Изгонени от една страна, те отивали в друга и така самото гонение способствувало да се разпространява Словото Божие. Проповедта на апостолите се състояла по израза на ап. Павел „не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила“ (1Кор. 2:4). Повечетото от светите апостоли завършили живота си с мъченическа смърт, но извършили докрай делото на Христовата проповед.
Някои от тези 70 апостоли (Ерм, Амплий и др.) са проповядвали по днешните български земи, а дошлите по-късно славяни и българи станали възприемници на тяхната вяра и духовно наследство.