СЪБОР НА СВЕТИТЕ 12 АПОСТОЛИ
На 30 юни Светата Църква от древни времена чества Събора на светите 12 славни и всехвални апостоли. Думата апостол (от гръцки) означава пратеник. Така Господ Иисус Христос нарича и изпраща Своите най-близки ученици да проповядват Евангелието на всички народи.
По произход апостолите били обикновени и безкнижни хора от галилейската провинция.
Но след Христовия призив те оставили своите семейства, домове и имот, за да Го следват неотлъчно през трите години на Неговото обществено служение.
По заповед на своя Божествен Учител те проповядвали в градове и села и с готовност споделяли Неговите трудове и страдания. Като най-близки Христови ученици те били удостоени да чуят тайните на Божието царство и получили благодатни дарби да вършат чудеса.
След Христовото Възнесение, в деня на Петдесетница, те приели Светия Дух и с Неговата сила разнесли Христовото благовестие до всички краища на познатия тогава свят.
Боговдъхновеното апостолско учение било запечатано със светата им кръв. С изключение на св. Иоан Богослов, който въпреки много страдания доживял до дълбока старост, всички останали завършили земния си път с мъченическа смърт за Христа.
През IV век св. цар Константин Велики построил в Цариград величествен храм, посветен на светите дванадесет апостоли. Там били положени частици от техните свети мощи, а впоследствие бил погребан и самият равноапостолен император.
Имената на дванадесетте апостоли са запазени в светото Евангелие. След предателството и гибелта на Иуда Искариотски на негово място чрез жребий бил избран св. апостол Матий. По-късно Църквата почела и св. апостол Павел като равноапостолен, без да нарушава символичното число дванадесет в богослужението и иконографията.
