СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ
Днес Църквата отбелязва един от 12-те големи Господски и Богородични празници – въвеждането на Божия Син в Йерусалимския храм на 40-тия ден от неговото рождение.
Както свидетелства св. ев. Лука: „А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Иерусалим, за да Го представят пред Господа, както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу; и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици, или две гълъбчета.“ (Лука 2:22-24)
В Храма Божественият Младенец е посрещнат от един боговдъхновен човек – праведният Симеон, наречен Богоприемец, за който св. евангелист Лука пише:
„И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона, той Го прегърна, благослови Бога и рече:
Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.“ (Лука 2: 27-32)
Св. Симеон по вдъхновение свише предсказал и предстоящите страдания на Божия син, като казал на св. Богородица че „меч ще прониже душата и“. (Лука 2: 35)
Но празнуването на Сретение Господне не е само историческо възпоминание.
Този празник символизира нашата собствена среща със Спасителя, водени от същия св. Дух, който вдъхновил и св. Симеон, и също като него можем да свидетелстваме, че можем да напуснем света с мир, след като очите ни са видели Божието спасение в лицето на Христа.
В църковната служба на този ден се подчертава фактът, че Иисус, Синът и Словото Божие, чрез Когото бе създаден света, сега лежи като младенец в ръцете на праведния Симеон. Същият този Божи Син, Законодателят, сега Сам изпълнява Закона, носен на ръце като човешко дете, като дете на смъртни хора, което е поредното свидетелство след Рождеството Му за великото Божие смирение, което произлиза от великата Му любов към хората. Бог във всичко стана човек, за да може човекът да стане бог по благодат и осиновение, според думите на св. Атанасий Велики.
В памет на Въвеждането на младенеца Иисус в Божияхрам съществува и до днес обичай новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение, а на майките им да се чете определена молитва.
Честит празник!
