СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ. ПРОШКА. НАЧАЛО НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

„Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец, ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерните, защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно, и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат, но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат, защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.“ (Мат. 6:14-21)

Великият пост се повтаря всяка година и всеки път ни принася огромна полза, ако го прекарваме подобаващо. Това е време на усилена молитва и очистване на душата чрез въздържание, които стъпка по стъпка ни подготвят за вечния живот. Постът продължава 40 дни, по подобие на постенето на Господ Иисус Христос в пустинята преди да излезе на проповед в света. Преди Него Ной пребивава в ковчега 40 дни, Моисей общува с Бога на Синай 40 дни, а израилтяните скитат в пустинята 40 години.
Началото на поста започва с всеобщо опрощение, според думите на Господа : „Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец…“ (Мат. 6:14).
Прошката е дело трудно, но и благодатно, особено ако разбираме нейния дълбок смисъл. Обикновено в нас съществува убеждението, че за всяко престъпление срещу нас трябва да има възмездие, наказание, отмъщение. Така е било и в Стария Завет, според Закона – „Зъб за зъб и око за око“.
Но Христос усъвършенства този закон, защото на Кръста плати целия човешки грях, прости на Своите врагове и поиска от нас да правим същото. Но как е възможно да простим, когато другите не са ни дали дължимото (внимание, уважение, любов, справедливост…) и така са ни оскърбили? Истинската прошка е възможна само тогава, когато съзнаваме, че и ние, недостойните, сме простени от Бога.
Ако осъзнаем, че ние постоянно грешим спрямо ближния и спрямо Бога, ясно ще видим, че нашият грях е неизплатим. Сам Бог с огромната Си любов, чрез изкупителната Си жертва отвори вратата на богообщението, а благодатта му се изля над всички. Тази благодат е прошката Му към нас и тя възпълва всеки наш недостатък и душевен копнеж. Затова само в Него и заради Него можем да простим, защото наградата за душата, която прощава е огромна – тя получава Божията любов, а с това и вечността.
За всеопрощението св. Иоан Златоуст казва: „Ние сме длъжни да прощаваме на другите не само на думи, но от чисто сърце, та да не би чрез злопаметността си да обърнем меча срещу себе си. Наскърбилият ни не ни причинява толкова зло, колкото ние самите си причиняваме, хранейки у себе си гняв и излагайки се заради това на осъждане от Бога.“
Целта на поста е да направим крачка в приближаването към Бога и да израснем с богообщението. Но тези духовни добродетели се придобиват постепенно, изкачваме се стъпало след стъпало по духовната лествица, защото богообщението е ежедневна борба. В нея ние се очистваме от греховната сквернота, въздържаме се от всякакво зло и грях, опитвайки се максимално да изпълним Божиите заповеди, които са мярката на всяка добродетел.
Постът има две страни, които са взаимосвързани и неразделни – молитва и въздържание. Без молитва постът е само една диета. А молитвата от своя страна, която е богообщение, има нужда от аскеза, от подвиг, от дисциплина и надмогване на падналото естество. Постейки телесно, ние трябва да постим и духовно – да се въздържаме от зли помисли, лоши думи, конфликти с близките и колегите, да засилим благотворителността и да се доближаваме до Бога с молитва и четене на Словото Божие.
Разбира се, постът в храната трябва да бъде умерен и посилен за човека. Болните, възрастните хора и децата постят облекчено, според силите си, които духовният изповедник трябва да прецени според състоянието на всеки
Думата „пост“ във военното си значение означава „стража“, защото ние сме призвани да бъдем бдителни воини на Христа. Затова, започвайки своята духовна стража през Светата четиридесетница, нека използваме времето си разумно в придобиване на Светия Дух, да се потрудим според силите си за придобиването на Божията благодат, като с това ще се погрижим за душата си и за вечния живот, който копнеем да наследим.
Леки и спасителни пости!