СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ. ПРОШКА. НАЧАЛО НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ
Великият пост се повтаря всяка година като време на усилена борба срещу греха в нас. И всяка година тази спасителна борба сякаш започва отначало. Това е време на въздържание и усилена молитвеа, които стъпка по стъпка ни подготвят за вечния живот. Постът продължава 40 дни, подражавайки на Христа, който е постил в пустинята преди да излезе на проповед в света.
Началото на Великия пост започва с всеобщо опрощение, според думите на Господа:
„Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец…“ (Мат. 6:14).
Прошката е дело трудно, но и благодатно, спасително.
Обикновено ние считаме, че за всяко престъпление срещу нас трябва да има справедливо възмездие. Но Христос, Който на Кръста прости върховната и престъпна несправедливост на Своите врагове, иска от нас да правим същото.
Всеки наш грях е престъпление спрямо безгрешния Бог и враждуване с Него. Но Господ Иисус Христос чрез саможертвената Си любов изля върху нас благодатта на спасителната Си прошка. Затова само ако и ние прощаваме на оскърбителите си, ще успеем поне малко да се богоуподобим и чрез Неговото милосърдие да влезем в Царството Божие.
За всеопрощението св. Иоан Златоуст казва:
„Ние сме длъжни да прощаваме на другите не само на думи, но от чисто сърце, та да не би чрез злопаметността си да обърнем меча срещу себе си. Наскърбилият ни не ни причинява толкова зло, колкото ние самите си причиняваме, хранейки у себе си гняв и излагайки се заради това на осъждане от Бога.“
Целта на поста е да направим крачка в приближаването към Бога и да израснем с богообщението. Но тези духовни добродетели се придобиват постепенно, стъпка по стъпка, защото богообщението е ежедневна борба с греха, която продължава цял живот.
Постът има две страни, които са взаимосвързани и неразделни – молитва и въздържание.
Без молитва постът е само една диета. А молитвеното богообщение има нужда от аскеза, от подвиг, от дисциплина и надмогване на падналото естество. Постейки телесно, ние трябва да постим и духовно – да се въздържаме от зли помисли, лоши думи, конфликти с близките, да засилим благотворителността и да се доближаваме до Бога с молитва и общение със Словото Божие.
Чрез прошката към всички ние правим първата стъпка в благодатната Четиридесетница, която Църквата премъдро е учредила за наше помирение с ближните и с Бога, за стъпка по лествицата към Божията благодат, която ни води към спасение.