СЕДМА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА - НА СВЕТИТЕ ОТЦИ ОТ ШЕСТТЕ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОРА
На днешния ден Църквата възпоменава светите Отци от първите шест Вселенски събора – великите архипастири и богослови, които с благодатта на Светия Дух защитили чистотата на православната вяра, утвърдили богооткровените истини на християнското учение и изградили правилата за устройването на земната Църква.
Още от самото си създаване през първи век Църквата била разтърсвана от многобройни ереси, лъжеучения, които претендирали, че са християнски, но всъщност изопачавали истината за Господ Иисус Христос, за Пресветата Троица, за човека и неговото спасение.
Със свикването на Събора в Никея през 325 г. св. Константин Велики създал боговдъхновената институция на Вселенските събори – събрания на епископите от цялата Църква, които, водени от Светия Дух, да осмислят и утвърждават истините на православната вяра и да решават въпросите на църковното устройство.
Такива велики и свети Вселенски събори били всецърковните събрание в Константинопол (381 г.) срещу арианството, в Ефес (431 г.) срещу несторианството, в Халкидон (451 г.) срещу монофизитството, в Константинопол (553 г.) срещу няколко еретически учения и в Константинопол (680–681 г.) срещу монотелитството.
Меродавните носители на Светия Дух на тези събора били светите Отци, които славим и честваме днес – боговдъхновени мъже, които не чрез плътско мъдруване, а с дълбока вяра, свят живот и смирена мъдрост придобивали ум Христов и формулирали не своето, а Божието православно учение.
Те утвърдили догматите за единосъщието на Сина с Отца, за божественото и човешкото естество на Христос, за Неговите две воли и две действия, както и други истини, без които не може да се разбере тайната на нашето спасение. Решенията на Вселенските събори не са плод на умозрителни философски разсъждения, а свидетелство за живия опит на Църквата, просветена от Светия Дух, и пътеводители за всички нас по пътя към Царството Божие.
