СВ. ЯКОВ БРАТ ГОСПОДЕН – ПРЪВ ЕПИСКОП НА ЙЕРУСАЛИМСКАТА ЦЪРКВА
Св. апостол Яков се нарича брат Господен, защото бил син на св. Йосиф, обручника на св. Богородица, от неговия първи брак, от който бил овдовял. В традицията на евреите е братя да се наричат и доведените деца в семейството, и дори по-далечните братовчеди от една фамилия. Св. Яков, брат Господен, е първият епископ на Йерусалимската църква и автор на първото от апостолските послания в Новия Завет.
Съгласно църковното предание, когато по повеля на ангела праведният Йосиф заминал за Египет със света Богородица и Богомладенеца, Яков също бил с тях. Името му се споменава в новозаветния разказ, но данните за него до Христовото Възнесение са оскъдни.
В първото си послание до коринтските християни св. апостол Павел говори, че след като се явил на повече от петстотин братя наведнъж, възкръсвалият Спасител се явил и на Яков (15:7). След слизането на Светия Дух, Яков, заедно с другите апостоли, останал в Йерусалим. Трудил се наред с другите за разпространение на вярата във възкръсналия Спасител. Той водел най-строг живот, постил и се молил непрестанно. Заради благочестието и светият му живот, жителите на Йерусалим го наричали „праведен”.
Св. Яков, като пръв епископ на Йерусалимската църква бил председател на първия Апостолски събор в Йерусалим (вероятно в 50 г. сл. Р.Хр.), в който било решено, че езичниците, които се присъединяват към Христовата църква не е необходимо да изпълняват старозаветните обряди, за да могат да приемат Свето кръщение. С това решение на Йерусалимския събор било отстранено неравенството, предполагано дотогава, между юдеи и езичници и било признато, че всички еднакво могат да получат спасение чрез вярата в Христа.
Апостолският събор в Йерусалим послужил за образец на по-нататъшните църковни събори, на които пастирите на Църквата се съвещавали за делата на вярата.
Разпространението на християнската вяра възбуждало все повече и повече гнева на юдейските началници и първосвещеници. Те повдигнали гонение против християните, затваряли ги в тъмници, убили архидякон Стефан и апостол Яков Заведеев, като се опасявали, да не би целият народ да се присъедини към Църквата. Те изпитвали голямо уважение към Яков, известен на всички като праведник. Затова решили да го помолят да отвърне народа от Христа, но ако откаже да стори това, да бъде убит. Затова изкачили Яков на покрива на Храма, за да бъде чут от жителите на Йерусалим.
Но св. Яков изповядал възкръсналия Иисус Христос за Месия и Син Божи. Разгневени, фарисеите и книжниците се спуснали към апостола и го блъснали долу от покрива на Храма. Така св. Яков, брат Господен, предал душата си на Бога. Това станало в 63 г. от Р.Хр.
Молитвите му към Господа да имаме!
