СВ. ФАНУРИЙ
Св. Фанурий е раннохристиянски мъченик, за чийто живот са запазени малко достоверни сведения. Не са известни нито годината, нито мястото на неговото раждане.
Според едно предание Фанурий бил син на богат търговец и имал единадесет братя. След ранната смърт на бащата майката останала сама да се грижи за многобройните си деца и семейството скоро изпаднало в крайна бедност.
Веднъж негов съученик, желаейки да го унижи, му казал да проследи майка си през нощта. Фанурий го сторил и с ужас разбрал, че, за да изхранва децата си, тя била принудена нощем да работи в дом с лоша слава. Дълбоко потресен, младежът напуснал града и избягал в пустинята.
Там, по Божие внушение, го открил благочестив старец отшелник, който го приел при себе си и започнал да го наставлява в християнската вяра и духовния живот. Младежът приел Христа и разбрал, че трябва да прости на своята майка и да не я осъжда за стореното в отчаяната ѝ бедност.
След като приел свето Кръщение, Фанурий поискал благословение да се върне в родния си град и да измоли прошка от майка си. Там обаче научил, че в онази съдбовна нощ тя също го била видяла и, съкрушена от срам и скръб, починала.
Фанурий се завърнал в пустинята и се отдал изцяло на молитва, пост и духовни подвизи.
Според преданието достигнал такава духовна зрялост, че надминал дори своя наставник.
Не са известни времето, мястото и точните обстоятелства около мъченическата кончина на св. Фанурий.
През XVI век, по време на османското владичество, при разкопаване на развалините на стар християнски храм на остров Родос била намерена добре запазена икона на светеца. Около образа му били изобразени житийни сцени включващи неговите мъчения за Христовата вяра.
Според църковното предание тогавашният Родоски митрополит Нил разчел в надписа името на св. Фанурий и по изображенията около него установил, че става дума за неизвестен дотогава мъченик. Така почитта към светеца била възобновена и постепенно се разпространила из православния свят.
