СВ. ТРИСВЕТИТЕЛИ
Празникът на свети Трисветители чества съборно и равночестно паметта на трима от най-великите епископи на ранната църква, които имат ключова роля за изграждането на християнското богословие и богослужение – св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст.
Историята на празника датира от времето на ромейския император Алексий I Комнин (управлявал от 1081 до 1118 г.), когато в Константинопол възникнал спор за първенството между Отците на църквата. По това време в Цариград се стигнало до разделение между ревностните почитатели на тримата светци, които започнали да се делят, обявявайки се за „василиани“, „григориани“ и „йоанити“. Растящото през вековете почитание към тези велики вселенски учители постепенно се превърнало в опасно увлечение на неуместни предпочитания и разпри.
Наложила се благодатната намеса на самите трима светители, които са посветили целия си живот на църковното единомислие и общохристиянския мир в истината.
Те се явили заедно във видение на митрополита на Евхаита св. Йоан и му поръчали да предаде в Константинополската патриаршия да се обяви един календарен ден за общото им честване, с което да се утвърди истината за тяхното еднакво достойнство пред Бога. За ден на общото честване бил обявен 30 януари, а за новоустановения празник Йоан Евхаитски съставил тържествена служба.
Като въздава равночестна съборна прослава на светите трима светители Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст, Църквата свидетелства за тяхното единомислие и за равенството им по дарования, заслуги и святост. В наше време този ден се чества и като празник на православните богословски факултети и духовни академии.
Молитвите им към Господа да имаме!