СВ. ТЕОДОСИЙ ТЪРНОВСКИ

За произхода и ранните години на св. Теодосий знаем малко. Той става монах в Арчарския манастир „Св. Николай“ край Видин. По-късно става духовен ръководител на манастирите около Сливен. След това отива в обителта на великия св. Григорий Синаит, продължителя на древната монашеска традиция на исихазма и богосъзерцанието, който се подвизава в Парория, в района на Странджа-Сакар на границата между България и Византия. Под неговото опитно ръководство Теодосий дотолкова преуспява в духовния живот, че св. Григорий го счита за свой приемник. 

След смъртта на св. Григорий Синаит, манастирското братство единодушно избира Теодосий за игумен, но той смирено отказва да приеме този пост.

Заедно със сподвижника си Роман основава свой манастир край Килифарево южно от столицата Търново.

Там около великия духовен старец се събира голямо духовно братство от българи, сърби, власи, гърци и пр. Поради настъпващото османско нашествие и свързаните с него разбойнически нападения св. Теодосий се премества още веднъж, най-вероятно в манастира „Св. Троица“ северно от Търново. 

След продължително боледуване заминава за Цариград при патриарх Калист, негов приятел и някогашен съученик при св. Григорий Синаит. Умира в патриаршеския манастир „Св. Мамант“ на 27 ноември 1363 г. При смъртта му килията му се изпълва с благоухание, лицето му просиява и той издъхва в блаженство. Последните му думи са:

„Вижте Божието войнство!“

Канонизиран е от патриарх Калист, който написва житието му.

Св. Теодосий със своята исихастка школа ознаменува нова епоха в църковната ни  история.

Негов ревностен следовник е великият св. Евтимий Търновски.

Според Григорий Цамблак Евтимий видял учителя си Теодосий по време на съзерцателна молитва като огнен стълб; а на следващия ден Теодосий предсказал, че Евтимий ще стане търновски патриарх, но че при него ще бъде разорена тяхната обител и България ще бъде завзета от турците.

Преп. Теодосий водил борба срещу ересите (масалианство, богомилство, адамитство, юдействащи и пр.), които били съборно осъдени при цар Йоан Александър и търновския патриарх Теодосий.

Молитвите му към Господа да имаме!