СВ. СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ

Св. Софроний е един от ключовите дейци на Българското възраждане, светител, книжовник, учител и виден общественик. Роден е в Котел със светското име Стойко Владиславов през 1739 г. и учи в котленското килийно училище. През 1762 г. става свещеник, а после и учител в родния си град. Занимава се и с книжовна дейност – преписва и подвързва книги. През 1765 г. преписва „История славянобългарска“, донесена в Котел от преподобни Паисий Хилендарски. 

В средата на 70-те години отива в Света Гора, където престоява шест месеца. През 1781 г. преписва за втори път Паисиевата история. По време на кърджалийските размирици изтърпява тежки страдания, лежи в затвора, на няколко пъти по чудо избягва смъртта. След като овдовява, той приема монашество с името Софроний около 1794 г., след което е ръкоположен за епископ на Враца. 

По време на размириците причинени от отцепника Осман Пазвантоглу прекарва 3 години във Видин. През 1803 г. отива в Букурещ, където продължава духовната, книжовната и родолюбивата си дейност. През 1806 г. отпечатва в Римник (Румъния) сборника с проповеди „Кириакодромион, сиреч Неделник“, първата печатна книга на новобългарски език. През целия XIX век тя става настолна за българския народ, който галено я нарича „Софрониè“. 

През Руско-турската война 1806–1812 г. установява връзка с командването на руските войски, за да превърне войната в освободителна за българите и отправя призив към българския народ да посреща русите като освободители. Руското командване го третира като официален представител на целия български народ. Със съдействието на св. Софроний през 1810 г. се формира боен отряд, наречен „Българска земска войска“, който отряд се отличава особено при щурма на Силистра. 

След приключване на войната св. Софроний се грижи за българските бежанци, напуснали България заедно с изтеглящите се руски войски. В напреднала възраст се оттегля в неизвестен манастир в околностите на Букурещ, където завършва дните си, най-вероятно през втората половина на 1813 г. 

Св. Софроний Врачански е първият епископ с българско самосъзнание от векове насам, велик народен будител, духовник, книжовник и политически деятел. От неговата ръка са останали ръкописни сборници, дамаскини, преводи. Бурния си и мъчителен живот описва в повествованието „Житие и страдания грешнаго Софрония“, написано ок. 1805 г. в Букурещ. Обнародвано е от Раковски във вестник „Дунавски лебед“ през 1861г. Българската православна църква го причислява към лика на светците през 1964 г.

Молитвите му към Господа да имаме!