СВ. СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ
Св. Софроний е роден в Котел със светското име Стойко Владиславов през 1739 г. и учи в котленското килийно училище. През 1762 г. става свещеник, а после и учител в родния си град. Занимава се и с книжовна дейност – преписва и подвързва книги. През 1765 г. прави първия препис на „История славянобългарска“, донесена в Котел от преподобни Паисий Хилендарски.
В средата на 70-те години отива в Света Гора, където престоява шест месеца.
През 1781 г. преписва за втори път Паисиевата история. По време на кърджалийските размирици изтърпява тежки страдания, лежи в затвора, на няколко пъти по чудо избягва смъртта. След като овдовява, той приема монашество с името Софроний около 1794 г., след което е ръкоположен за епископ на Враца.
По време на размириците причинени от отцепника Осман Пазвантоглу прекарва 3 години във Видин. През 1803 г. отива в Букурещ, където продължава духовната, книжовната и родолюбивата си дейност. През 1806 г. отпечатва в Римник (Румъния) сборника с проповеди „Кириакодромион, сиреч Неделник“, считана за първата печатна книга на новобългарски език.
През XIX век тя е настолна за българския народ, който галено я нарича „Софрониè“.
През Руско-турската война 1806–1812 г. установява връзка с командването на руските войски, за да превърне войната в освободителна за българите. Руското командване го третира като официален представител на българския народ. Със съдействието на св. Софроний през 1810 г. се формира боен отряд, наречен „Българска земска войска“, който се отличава особено при щурма на Силистра.
След войната св. Софроний се грижи за българските бежанци, напуснали България заедно с изтеглящите се руски войски. В напреднала възраст се оттегля в манастир в околностите на Букурещ, където завършва дните си, най-вероятно през втората половина на 1813 г.
Св. Софроний Врачански е първият епископ с българско самосъзнание от векове насам, велик народен будител, духовник, книжовник и политически деятел.
От него са останали ръкописни сборници, дамаскини, преводи.
Бурния си и мъчителен живот описва в повествованието „Житие и страдания грешнаго Софрония“, написано около 1805 г. в Букурещ. Българската църква го причислява към лика на светците през 1964 г.
