СВ. СИМЕОН НОВИ БОГОСЛОВ

Св. Симеон Нови Богослов се родил в 949 г. в богато и знатно семейство в Мала Азия. Той получил добро образование в Константинопол, където му предстояла блестяща кариера при царския двор. Но младежът жадувал за духовен живот, на какъвто се отдал под ръководството на мъдрия старец Симеон Благоговейни и след дългогодишно послушничество при него в прочутия Студийски монастир в столицата бил постриган за монах.

От това време преп. Симеон усилил още повече своите духовни подвизи. Бил ръкоположен за йеромонах и впоследствие избран за игумен на константинополския монастир „Св. Мамант“. Като игумен той се посветил на усърдна проповедническа и писателска дейност, която ползвала не само братята на монастира, но и цялата Църква. След като благоустроил светата обител външно и духовно, той поставил за игумен един свой изпитан ученик, а към 1005 г. сам се отделил в усамотение, като се предал напълно на богомислие. Към 1009 г., оклеветен от монаси-завистници, бил принуден да напусна обителта и основал нов монастир „Св. Марина“, в който прекарал последните години от живота си в духовни занимания.

Много били случаите на благодатна прозорливост и изцеления по молитвите на праведника, които зачестили особено към края на живота му. Св. Симеон починал на 12 март 1022 г. Тридесетина години след смъртта му (в 1050 г.) били открити неговите благоуханни и чудотворни мощи. 

Св. Симеон ни е оставил множество боговдъхновени слова, които е произнасял пред манастирското братство, а също тъй някои тълкувания на Свещеното Писание, писма до монаси и миряни, и молитвени песни. Съчиненията му са проникнати с дълбоко благодатно прозрение в истините на вярата, поради което Църквата го е нарекла Богослов, един от тримата удостоили се с това прозвище, наред със св. евангелист Иоан Богослов и св. Григорий Богослов, с които той е сроден по дух и благодатни дарования. Основна тема в творенията на св. Симеон е учението за благодатта на Светия Дух, тази „душа на нашата душа“, както се изразява самият той. 

Молитвите му към Господа да имаме!