СВ. СЕРАФИМ САРОВСКИ ЧУДОТВОРЕЦ
Преподобният Серафим Саровски е роден през 1754 в град Курск в благочестиво търговско семейство. Отрано изгубва баща си. Имал монашеско призвание и след посещение в Киево-Печорската лавра става послушник в Саровския манастир през 1778 г. Чудните подвизи на монашеския му живот включват отшелничество, безмълвничество, стълпничество (1000 дни и нощи прекарва в молитва върху един камък), затворничество, старчество. Когато се подвизавал като отшелник в гората, от ръката му се хранели диви животни, включително една мечка.
Бил изключително смирен и изпълнен с любов към ближните. Към всички се обръщал с думите „Радост моя!“. Целогодишно поздравявал с „Христос воскресе!“ Когато бил нападнат от разбойници, които търсели богатства в килията му, той не оказал съпротива и бил пребит до смърт. По чудо оцелял, но останал за цял живот прегърбен. Разбойниците били хванати и изправени на съд, но светецът им простил и издействал да не бъдат наказани.
Основал Дивеевската св. обител, където просияли многобройни светици.
По молитвите му се извършвали невиждани чудеса. Така например, когато неговият незаменим сътрудник Михаил Мàнтуров бил смъртно болен, св. Серафим благословил вместо него да умре неговата сестра монахиня Елена (Мàнтурова).
Тя приела послушанието и починала в мир, а брат ѝ оздравял.
Св. Серафим имал дара на прозорливостта и много негови предсказания продължават да се сбъдват и досега. Не е оставил писания, но някои от беседите и наставленията му са записани, в това число и знаменитата беседа с Николай Мотовилов за целта на християнския живот (1831 г.).
Саровският чудотворец предал Богу дух на 2 януари 1833 г.
Народът го почитал като светец още приживе, на гроба му ставали многобройни чудеса, но официалната му канонизация (при стечение на 300 000 вярващи) станала чак след 7 десетилетия в 1903 г. по личното настояване на св. цар Николай II.
При атеистичния режим през 1922 г. мощите на светеца били иззети от Църквата и отнесени в неизвестност. През 1990 г. били открити в Санкт Петербург (в бившия „Музей за история на религията и атеизма“), а през 1991 г. тържествено пренесени във възродената Дивеевска обител, където отново са предмет на всенародно поклонение.
