СВ. СВ. ВЯРА, НАДЕЖДА, ЛЮБОВ И МАЙКА ИМ СОФИЯ
През управлението на император Адриан (117–138) в Рим живяла благочестива вдовица християнка на име София. Тя имала три дъщери, които носели имената на главните християнски добродетели: Вяра, Надежда и Любов.
Слухът за това благочестиво християнско семейство достигнал до императора, който бил високообразован, но развратен в личния си живот и гонител на християнството. Адриан ги извикал при себе си, запитал за техния род, за имената и за вярата им. Майката открито изповядала християнската си вяра, а императорът-езичник ги изпратил за три дни в жилището на една знатна римлянка, която да им въздейства.
На третия Адриан повикал християнките на съд и започнал лукаво да уговаря дъщерите – обещавал им своето бащинско благоволение, ако се покланят на езическите божества, а от друга страна ги заплашвал с изтезания и смърт, ако откажат. По това време св. Вяра била на 12 години, св. Надежда на 10, а св. Любов на 9. Но неочаквано за гордия владетел невръстните момичета храбро отхвърлили предложението му и твърдо отстоявали своята християнска вяра.
Адриан се опитал да склони към отстъпление от вярата всяка от сестрите поотделно. Първо поискал от Вяра да принесе жертва на езическото божество. Тя отказала. Тогава наредил да я подложат на жестоки мъчения, но когато и това не пречупило волята ѝ, накрая заповядал да я обезглавят.
След нейната екзакуция Адриан започнал да уговаря св. Надежда като разчитал, че смъртта на сестра ѝ ще я уплаши. Но станало обратното: тази смърт окрилила по-малката сестра за мъченически подвиг. Тя посрещнала с неземна усмивка нечовешките изтезания, на които била подложена. Посрамен от тая невръстна девойка, Адриан заповядал и тя да бъде посечена.
Накрая императорът започнал да убеждава и третата сестра да се поклони на богиня Артемида. Обаче нито ласки, нито убеждавания, нито заплахи могли да поколебаят любовта на момичето към Христа. Адриан заповядал да подложат малолетното момиче на нечовешки жестокости. И пак всичко било напразно, а смъртната присъда била посрещната от малката християнка с радост и с молитва към Господа.
През цялото време, когато съпреживявала страданията на своите любими дъщери, майка им София се молела Господ да ги укрепи с търпение, та страданията да не ги отклонят от пътя към Царството Божие. След мъченическата им смърт тя погребала тленните им останки и цели три дни прекарала при гроба на дъщерите си, след което предала душата си на Бога. Макар че телесно майката не била изтезавана, Църквата почита и св. София за мъченица, понеже като майка тя изживяла трижди със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите свети дъщери.
Молитвите им към Господа да имаме!
