СВ. СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК СИМЕОН, БРАТ ГОСПОДЕН ПО ПЛЪТ
Св. свещеномъченик Симеон, наречен брат Господен по плът, е син на Клеопа, брат на праведния Йосиф Обручник, и следователно братовчед на Спасителя, а също и роден брат на свети апостол Яков, първия епископ на Йерусалим.
Поради тази близост, както по родство, така и по дух, Симеон и Яков се утвърдили сред най-приближените ученици на Христос. След славното Възкресение и Възнесение на Господа, когато на Петдесетница Светият Дух слязъл над апостолите в Йерусалим, и те се изпълнили със сила свише, започнало великото дело на благовестието на Христовите ученици. Свети Симеон останал в пределите на Юдея, където ревностно проповядвал Евангелието и наставлявал вярващите в истините на Христовото учение.
След мъченическата кончина на неговия брат, свети Яков, убит с камъни около 62–63 година, йерусалимските християни единодушно избрали св. Симеон за негов приемник. Според древното църковно предание той управлявал Йерусалимската църква повече от четири десетилетия, водейки я през тежките времена на изпитания и гонения.
Когато избухнала Юдейската война, предсказана от Самия Спасител, която завършила с разрушението на Йерусалим и Храма през 70 година при императорите Веспасиан и Тит, християните, водени от Симеон, се преселили в град Пела отвъд река Йордан. След утихването на гонението той заедно с паството му отново се завърнали в Йерусалим и продължил своето първосветителско служение до края на дните си.
В онези години римската власт с подозрение и страх следяла потомците на Давидовия род, опасявайки се да не възникне ново въстание в опит да се възстанови Юдейското царство. Като произхождащ от този род, св. Симеон бил доведен при царския наместник Атик. Там, въпреки дълбоката си старост — той бил вече на около сто и двадесет години — бил подложен на тежки изтезания с цел да се отрече от вярата си в Христа.
Но свещеният старец останал непоколебим.
С удивително мъжество, търпение и духовна твърдост той понесъл всички страдания, засрамвайки своите мъчители. Неговата вярност към Господа се оказала по-силна от телесната немощ и физическите страдания. Накрая, по примера на Самия Спасител и на светите апостоли, той бил разпънат на кръст около 107 година, запечатвайки своето служение с кръвта на мъченичеството.
Така свети Симеон, брат Господен по плът, завършил своя земен подвиг, оставяйки на Църквата образец на апостолска вярност, архипастирска ревност и мъченическо търпение, които и до днес озаряват пътя на вярващите.
