Св. свещеномъченик Поликарп Смирненски

Днес Църквата чества паметта на свещеномъченик Поликарп, епископ Смирненски. Роден е към 70 г. сл. Хр. и е от поколението на така наречените „Апостолски мъже“, които лично познавали апостолите и продължили тяхното дело.
Поликарп отрано останал сирак и бил осиновен от благочестива вдовица в малоазийския град Смирна (Измир). След нейната смърт Поликарп наследил богатството ѝ, раздал го на бедните, а самият той живеел в голямо въздържание, непрестанно се молел на Бога и служел на бедни, болни и престарели. Първият Смирненски епископ св. Вукол обикнал благочестивия момък. Виждайки в него голяма ревност към Господа, той го ръкоположил за дякон и му възложил да проповядва словото Божие. В това време св. ап. Иоан Богослов проповядвал из Мала Азия. Поликарп го слушал, станал негов ученик и помощник в разпространението на вярата. Св. Вукол ръкоположил Поликарп за свещеник. В това звание Поликарп продължавал ревностно да служи на Бога. Проповядвал на народа, разказвал за живота и чудесата на Спасителя, изяснявал Неговия закон, призовавал езичниците към познание на истината. Слушайки неговите слова и виждайки неговия свят живот мнозина приемали християнската вяра.
Пред смъртта си св. Вукол имал откровение, че Поликарп трябва да бъде негов приемник и му поверил своето паство. В продължение на много години Поликарп бил изряден епископ на Смирна. Бил свидетел на мъченическия подвиг на своя приятел св. Игнатий Богоносец, а след смъртта му станал, по думите на блажени Иероним, „вожд на цяла Азия“ и имал голямо влияние за обръщането на мнозина езичници към Християнството и мнозина еретици към Православието.
Светецът събрал около себе си група от ученици и сътрудници (най-известният от тях е св. Ириней Лионски), у които възпламенил същата несъкрушима вяра, с каквато се отличавал сам той.
В 155 г. св. Поликарп отишъл в Рим, за да обсъдят с римския епископ Аникита някои църковни въпроси, главно относно празнуването на Пасхата. Наскоро след завръщането си от Рим светецът завършил (към 156 г.) мъченически своя дълъг и плодотворен живот. Езичниците в Смирна го повели към кладата, защото го смятали за „баща на християните“ и „развратител на Азия“.
На увещанията на управителя да се отрече от Христа, св. Поликарп отговорил: „Осемдесет и шест години аз Му служа и Той никога не ми е сторил нещо зло, но ми е дарявал много блага; как тогава ще взема да хуля моя Цар, Който ме е спасил?“ Осъден бил на изгаряне жив, но и всред буйния огън по Божия милост останал невредим; затова бил прободен с копие. След смъртта му тялото му било изгорено.
Молитвите му към Господа да имаме!