СВ. СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ЗОТИК СИРОПИТАТЕЛ
Св. Зотик се родил в град Рим от благородно потекло. На младини изучил цялата светска и духовна мъдрост, в резултат на което първият християнски император, св. цар Константин Велики, го взел на служба при себе си.
Когато св. Константин преместил столицата от Рим в Константинопол, Зотик също се преместил да живее там.
Но скоро, като се отказал от светската кариера, той приел свещенство. И както Авраам отворил къщата си, така и свети Зотик отворил дома си, за да дава подслон и храна на бедните; приемал в странноприемницата бездомници и болни, бил истински баща за вдовиците, немощните и сираците.
По това време в града се увеличили случаите на проказа.
За да се прекрати разпространението на болестта, била издадена заповед прокажените да се хвърлят в морето. Разпален от божествена любов, блаженият Зотик отишъл при царя и измолил от него много злато, с което да купи бисери и скъпоценни камъни за царската утвар. Царят изпълнил молбата на Зотик, а той започнал със златото да изкупува от войниците прокажените и ги взимал под своя грижа. Построил болници за прокажените близо до Константинопол и там ги обгрижвал. Така той изразходил цялото злато, дадено му от великия Константин, за прокажените и болните.
Когато след смъртта на св. Константин на престола се възкачил неговият син Констанций, той изпаднал в ереста на Арий и преследвал православните.
На св. Зотик също му било съдено да претърпи страдание от него.
По донос на злобни хора, които му разказали как Зотик е взел от баща му злато за покупка на скъпоценни камъни, царят повикал Зотик и му поискал отчет за полученото злато. А Зотик му показал болниците и страноприемниците, които построил. Тогава Констанций предал благочестивия мъж на мъчения. Св. Зотик бил привързан към диви мулета, които изпоранили тялото му. Там където предал Богу дух бликнал лековит извор, който изцелявал всякакви болести. Това се случило около 350 година.
