СВ. СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ВИСАРИОН СМОЛЕНСКИ
При управлението на султан Мехмед IV, през юли 1669 г., започнало насилственото помохамеданчване на българите в областта около Смолян. Мнозина били принудени да приемат исляма, други били избити, а трети потърсили спасение в горите. Турците опожарили църквата „Св. апостоли Петър и Павел“, митрополията и богословското училище, унищожили книгите и разграбили църковните ценности.
Смоленският епископ Висарион успял през нощта да се оттегли в с. Райково заедно с множество християни. Там се събрали и бежанци от околните села. Присъствието на архипастира укрепило народа, който с още по-голяма твърдост защитавал православната си вяра и не допуснал насилственото помохамеданчване на Райково и съседните селища.
През следващата година св. Висарион неуморно утешавал пострадалите, укрепвал ги в надеждата и ги насърчавал да останат верни на Христа. Това предизвикало омразата на поробителите, които решили да го погубят.
На 29 юли 1670 г., докато пътувал от Долно към Горно Езерово, епископът и десетината му спътници били нападнати от многочислена турска потеря. След ожесточен бой всички били пленени и отведени в Смолен.
Пред властите св. Висарион бил увещаван да приеме исляма, за да спаси живота си, с надеждата, че и останалите християни ще последват примера му. Светителят останал непоколебим и изповядал: „Човек, който има любов към божествената истина, е непоколебим във вярата си. Смъртта ми ще ме направи безсмъртен пред Бога.“
Той мъжествено понесъл жестоките изтезания, без да се отрече от Христа.
Накрая бил прободен с нож, а тялото му било поругано от озверялата тълпа. По заповед на властите неговите спътници го погребали в градина край Смолен.
Така на 29 юли 1670 г. Смоленският епископ Висарион завършил земния си път с мъченически венец, оставайки завинаги пример за непоколебима вяра, духовно мъжество и вярност към Христовата Църква.
