СВ. САВА СРЪБСКИ

Най-почитаният сръбски светец – св. Сава, първият сръбски архиепископ и просветителят на сръбския народ – е роден около 1170 г. с името Растко като най-младия син на великия жупан Стефан Неманя. Когато е на 15 години Растко Неманич е назначен за жупан на Хум (Херцеговина). Но той усеща в себе си силно монашеско призвание, тайно напуска родината си и забягва в Света Гора, където се замонашва (с името Сава) в руския манастир „Св. Пантелеймон“, а след това постъпва в ромейския манастир „Ватопед“. 

Под въздействието на подвига на сина си Сава, през 1196 г. великият жупан Стефан Неманя напуска управлението на страната и също става светогорски монах (с името Симеон). Ромейският император предоставя на Симеон и Сава запуснатия манастир Хилендар, който те въздигат и превръщат в главно сръбско духовно огнище.  

През 1207 г. Сава се завръща от Атон в Сърбия с мощите на покойния си баща, за да прекрати гражданската война между братята си Стефан и Вукан. Развива важна просветна дейност и устройва Сръбската църква. 

През 1219 г. св. Сава е ръкоположен за епископ и оглавява новоучредената самостоятелна Сръбска архиепископия.

През 1221 г. той коронясва за крал своя брат Стефан (наречен Първовенчани). Сава остава архиепископ до 1233 г., когато предава своя пост на ученика си Арсений и заминава на второто си голямо поклонническо пътуване до Йерусалим и Близкия Изток (Антиохия, Александрия и пр.), където между другото изпълнява и дипломатически поръчения на българския цар Йоан Асен ІІ. На връщане от Светите места Сава приема поканата на царя да му гостува в Търново, където към края на 1235 г. е посрещнат с големи почести. Участва във Великия богоявленски водосвет, където се простудява тежко и след кратко боледуване умира на 14 януари 1236 г. (Българската църква го чества на 12 януари.) Погребан е в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново, но през следващата година мощите му са тържествено пренесени в манастира Милешева в Сърбия, където стават предмет на всенароден култ. 

През 1594 г. мощите на св. Сава са изгорени от турците на възвишението Врачар в Белград.

Десницата му е оцеляла и се пази в Милешевна, а друга част от мощите му – в Самоковския девически манастир „Покров Богородичен“. През XX век на хълма Врачар в Белград е построен величествен храм „Св. Сава“, завършен с великолепна украса в наше време. Молитвите му към Господа да имаме!