СВ. РАВНОАПОСТОЛНИ КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА
В края на III и началото на IV век настъпило десетото и най-жестоко гонение на Римската империя срещу християните. Но вследствие на пролетите реки от мъченическа кръв Християнството не само не загинало, а още повече се укрепило, като самият римски император – св. Константин Велики – станал християнин и равноапостол.
В началото на своето управление Константин, под влияние на майка си св. Елена, която била ревностна християнка, бил благосклонен към християните и влязъл заради това в конфликт с останалите съимператори на Рим.
В навечерието на решителната битка с Максенций, чиито сили превишавали тези на Константин, Бог му изпратил дивно знамение: на небето засиял кръст от звезди и той чул думите: „С този кръст ще победиш враговете“.
И действително войската на Константин разбила силите на Максенций и тържествено влязла в Рим.
Скоро след това, през 313 г., св. Константин и източният император Лициний издали в Милано указ, с който Християнството било признато за законна религия и било прекратено преследването му в техните области.
През 323 г. св. Константин бил принуден да воюва с последния от съуправителите – Лициний, победил го и станал единствен самодържец на Римската империя.
Още на следващата година той започнал изграждането на нова имперска столица на брега на Босфора. По-късно великият град бил наречен в негова чест – Константинопол.
През 325 г. боговдъхновеният Константин извършил друго велико дело – свикал в Никея Първия вселенски събор, на който се събрали 318 епископи от цялата империя.
Те съставили Символа на вярата и постановили правилата за устройството на църковния живот.
През 326 г. по повеля на св. Константин майка му св. Елена посетила Светите земи, където в Иерусалим открила Гроба Господен и Светия Кръст, на който бил разпнат Христос.
Св. цар Константин развил и мащабно храмово строителство – както в столичните градове, така и по светите места на Християнството, като с това утвърдил Църквата и я подпомогнал както никой преди него.
