СВ. РАВНОАПОСТОЛНИ КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА

В края на III и началото на IV век настанало десетото и най-жестоко гонение на Римската империя срещу християните. Но вследствие от пролетите реки от мъченическа кръв Християнството не само не погинало, но се въздигнало, а християнин и равноапостол станал самият римски император – св. Константин Велики. 

Под влиянието на майка си, св. Елена, която била ревностна християнка, Константин, който управлявал северозападната част от империята, бил благосклонен към християните и влязъл в конфликт с другите съимператори-езичници. В навечерието на решаващата битка с римския император Максенций Бог изпратил на Константин чудно знамение: на небето просиял кръст от звезди, а той чул думите: „С този кръст ще победиш враговете“. 

И действително армията на Константин сразила силите на Максенций и влязла победоносно в Рим.  

Скоро след това, в 313 г. св. Константин и източният император Лициний издали в Милано указ, който признавал Християнството за законна религия и спряло преследването на християните в подчинените им области.     

През 323 г. св. Константин бил принуден да воюва с Лициний, победил го и станал единствен император-самодържец. Още на следващата година той предприел изграждането на нова имперска столица – на брега на Босфора. Този велик град впоследствие ще бъде наречен в негова чест -Константинопол. 

В 325 г. боговдъхновеният Константин извършил друго епохално дело – свикал в Никея Първия вселенски събор, на който се събрали 318 епископи от цялата империя. Те съставили Символ на вярата и постановили правила за уреждане на църковния живот.

В 326 г. по повеля на св. Константин майка му св. Елена направила посещение по Светите земи, където в Иерусалим открила останките от Гроба Господен, както и Светия Кръст, на който бил разпнат Христос.

Св. цар Константин предприел грандиозно храмово строително – както в столичните градове, така и по Светите места на Християнството. 

За неговия равноапостолен подвиг Църквата възпява св. цар Константин така:

Образа на Твоя кръст като видя на небесата
и, приел като Павел призвание не от човеци,
Твоят апостол, Господи, положи в Твоите ръце царстващия град,
който, по молитвите на Богородица, винаги пази в мир, Единствен Човеколюбче.