СВ. ПРОРОК МОИСЕЙ БОГОВИДЕЦ
Точната историческа датировка на събитията свързани с живота на св. пророк Моисей е въпрос на научни спорове. Преобладаващото становище е, че той е живял през XIII в.пр.Р.Хр. Библията разказва, че тогавашният фараон заповядал новородените еврейски момчета да биват убивани. За да спаси новородения си син, майка му Йохаведа го сложила в засмолено кошче и го пуснала в тръстиката до брега на реката Нил. Там фараонската дъщеря го намерила и осиновила.
Макар и възпитан в царския дворец, Мойсей не изгубил съзнанието, че е евреин. Не изгубил и любовта си към своя народ. Когато станал на 40 години, той установил по-тесни връзки със своите сънародници. Веднъж в пристъп на гняв убил един египтянин, който жестоко биел евреин. Престъплението му станало известно на фараона. Затова Моисей избягал в Мадиамската страна.
Там свещеник Йотор го приел в своя дом и му дал по-късно за жена дъщеря си Сепфора, от която му се родили двама сина. През следващите 40 години Моисей пасял стадата на тъста си.
Един ден, когато пасял стадото при планината Хорив, той видял една горяща и неизгаряща къпина, от която чул гласа на Бога, Който го призовал да изведе Божия народ от Египет. Гордият Фараон обаче отказал да изпълни молбата на Моисей, след което по Божия повеля се заредили в Египет десет страшни природни бедствия. Едва след десетото бедствие – умъртвяването на всичко първородно в Египет, включително първородния син на фараона – било позволено на Моисей и брат му Аарон да изведат еврейския народ из Египет.
Мойсей искал да поведе народа си по най-късия път за Обетованата земя. Но получил заповед от Бога да завие на юг, където да преведе народа през Червено море. Египтяните се разкаяли, че освободили евреите, и се впуснали с войската си да ги гонят и върнат. И станало велико чудо! Червеното море по чудесен начин се раздвоило и Божият народ преминал по дъното му като по сухо. Когато египтяните се устремили по същия път, водите на морето се съединили и погълнали цялата фараонова войска.
Евреите ръководени от Моисей продължили своя път през пустинята, като Бог непрестанно правел чудеса за тяхното оцеляване. С Божия помощ Мойсей направил горчивата вода при Мерра сладка за пиене. В пустинята изпросил от Бога чудесна храна за народа – пъдпъдъци и манна. При Рафидим извел вода от една скала.
Когато стигнали при Синай, Господ призовал Моисей да се качи на планината, където му дал Десетте заповеди и много други наредби и закони.
Междувременно Божият народ изпаднали в идолопоклонство и Бог ги заплашил с унищожение. Тогава Мойсей проявил своето духовно величие, като казал:
– Ако тях не простиш, тогава и мене заличи от книгата на живота!
При своето второ четиридесетдневно престояване на Синай Мойсей получил нови скрижали с Десетте заповеди, тъй като първите той счупил в пристъп на свещен гняв поради идолопоклонството на евреите. По Божие указание Моисей наредил да построят скинията (подвижен храм), където бил поставен ковчегът на завета с двете каменни плочи на Десетте заповеди.
На Моисей не било съдено да влезе в Обетованата земя. В края на дните си той се покачил на планината Нево, откъдето видял Ханаан, след което починал на 120 години. За свой заместник поставнил Иисус Навин, който щял да завърши неговото дело.
Църквата почита Моисей като един от най-великите старозаветни пророци и като автор на първите пет книги на Свещеното писание, които са известни под името Моисеево Петокнижие.
Молитвите му към Господа да имаме!
