СВ. ПРОРОК ЙЕРЕМИЯ
Днес светата Православна църква възпоменава един от четиримата велики пророци на Стария Завет, св. пророк Иеремия, син на свещеника Хелкия, живял около шест века преди Рождеството на нашия Господ Иисус Христос. Още от младостта си — едва петнадесетгодишен — той бил призован от Самия Бог да стане „уста на Божествената истина“ сред народ, потънал в идолопоклонство и нравствено разложение. И както всички старозаветни пророци, и той приел не чест и слава, а кръст на страдание, гонение и неразбиране.
Пророците са не само възвестители на Богооткровеното слово, но и изобличители на неправдата, бичуващи греха и духовната слепота. Затова участта на пророците винаги е била тежка: те са мразени и от управници, и от народ, когато този народ е отпаднал от живата вяра. Така било с Илия, гонен от нечестивите Ахав и Иезавел; с Йона, преминал през утробата на кита; с Давид, изтерзан от вътрешни и външни скърби; с Исаия, прерязан с трион; с Даниил, хвърлен в лъвовата яма; и с Йоан Кръстител — последния пророк, посечен за истината.
Сред този свещен лик сияе и пророк Иеремия — пророк на плача, но и на надеждата.
Той бил изпратен да говори на народа в дните на цар Йосия, когато външното благочестие прикривало вътрешна пустота. По хълмовете и дори около самия храм Господен се въздигали идоли, а сърцата на хората били далеч от Бога. Иеремия безстрашно изобличавал това лицемерие и предупреждавал: ще дойде народ силен, който ще разруши града и ще отвлече людете в плен.
И думите му се изпълнили.
Вавилонският цар Навуходоносор II превзел Йерусалим, разрушил храма и отвел народа в тежко седемдесетгодишно изгнание. Но дори тогава пророкът не изоставил своите събратя — той останал с най-бедните, утешавал ги и ги учел на покаяние. Неговото сърце се изляло в съкрушения „Плач Иеремиев“, свидетелство за болката на един пророк, който страда за своя народ повече, отколкото народът страда за себе си.
Преследван, хвърлян в тъмници и ями, отхвърлян и унижаван, Иеремия не престанал да говори истината. Дори когато царете изгаряли пророческите му свитъци, той отново и отново ги изписвал, защото словото Божие не може да бъде унищожено. Накрая, отведен насила в Египет, той и там пророчествал, докато не бил убит с камъни от същия този народ, за когото се молел.
Но сред всички негови пророчества сияе едно най-велико — за Новия Завет.
Бог открил на Иеремия, че ще дойдат дни, когато няма да пише закона Си върху каменни скрижали, а в човешките сърца; когато хората ще познават Бога не външно, а вътрешно, чрез жива връзка с Него. И това пророчество се изпълни с идването на нашия Господ Иисус Христос — Богочовека, Който установи завета на любовта, милостта и истината.
