Св. пророк Исаия
Св. пророк Исаия, син Амосов, произлизал от рода на юдейските царе и пророчествал във втората половина на VІІІ в. и началото на VII в. преди Христа. Сред развратения народ той живеел свято, спазвал строго закона Господен и угаждал на Бога, Който му се явил в чудесно видение и му заповядал да възвестява Неговата воля на юдейския народ. Пророческото служение на Исаия продължило повече от 60 години.
Това били времена на изпитания за избрания народ, заплашен от север и изток от могъщото Асириийско царство, управляван от неправедни царе и до голяма степен изгубил благочестието си. Исаия имал чудни видения на Господа в слава и неведнъж ставал проводник на Божието слово към еврейския народ, изобличавайки неговото беззаконие, отстъпничество и идолопоклонство.
По време на благочестивия цар Езекия, когато асирийският цар Сенахерим обсадил Иерусалим с огромна войска, по молитвите на Исаия Бог изпратил ангел, който поразил със смърт 185 000 души в асирийския стан. Ужасеният Сенахерим вдигнал обсадата и се оттеглил с останалата си войска, и светият град бил спасен.
Исаия предсказал Вавилонския плен на еврейския народ, но предвъзвестил и завръщането на юдеите в Иерусалим във времето на цар Кир.
Пророкът не само призововал народа към покаяние и предвещавал падението на могъщи държави, но се стараел да възбуди в юдеите вяра и благочестие като им предсказвал за идването на Месията (Помазаника, т.е. Христос), за Когото в своята книга говори със смайващо пророческо дръзновение и ярки подробности. Затова отците на Църквата справедливо го наричат “старозаветен евангелист“. Вдъхновен от Светия дух, той проследява в пророчествата си целия земен живот на Спасителя. Започва от Неговото чудно раждане от Дева: „Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил.“ (Ис. 7:14) – и стига до доброволната Му смърт за спасение на човеците. Пророкът предсказва също и за Предтечата, който трябва да благовести на юдеите за Христа (Ис. 40:3-5).
С особена точност Исаия описва страданията на Спасителя. Той предвещава, че Христос ще се яви на земята в смирен вид, и че като Го видят без величие и слава, людете не ще узнаят в Него Сина Божи, отдавна очаквания Месия, че Той доброволно ще приеме страдания и накрая ще бъде осъден на смърт, „и към злодейци ще бъде причислен“ (Ис. гл. 53). Пророкът предвещава разпространението на Христовото учение по цялата вселена, което ще бъде светлина за народите до земните краища.
Преданието разказва, че Исаия умрял в дълбока старост при цар Манасия, който се разгневил на пророка, загдето изобличавал пороците му, и заповядал да го прережат с трион. Това станало около 675 г. пр. Р. Хр.
