СВ. ПРОРОК ИСАИЯ
Св. пророк Исаия, син Амосов, се родил в Иерусалим около 765-та година преди Христа. Сред развратения народ той живеел свято, спазвал строго закона Господен и угаждал на Бога, Който му се явил в чудесно видение и му заповядал да възвестява Божията воля на юдейския народ.
Това били времена на изпитания, когато от североизток могъщото Асириийско царство заплашвало Избрания народ. Той бил управляван от поредица неправедни царе и до голяма степен изгубил благочестието си. Исаия имал чудни видения на Господа в слава и неведнъж ставал проводник на Божието слово към еврейския народ, изобличавайки неговото беззаконие, отстъпничество и идолопоклонство.
По време на благочестивия цар Езекия, когато асирийският цар Сенахерим обсадил Иерусалим с огромна войска (701 г.пр.Р.Хр.), по молитвите на Исаия Бог изпратил ангел, който поразил със смърт огромно множество войници в асирийския стан. Ужасеният Сенахерим вдигнал обсадата и се оттеглил с останалата си войска, а светият град бил спасен.
Исаия предсказал Вавилонския плен на еврейския народ, но предвъзвестил и завръщането на юдеите в Иерусалим, което се сбъднало при цар Кир.
Пророкът се стараел да възбуди в юдеите вяра и благочестие като им предсказвал за идването на Месията, за Когото в своята книга говори със смайващо пророческо дръзновение и ярки подробности. Затова отците на Църквата справедливо го наричат „старозаветен евангелист“. Вдъхновен от Светия Дух, той проследява в пророчествата си целия земен живот на Спасителя. Започва от Неговото чудно раждане от Дева: „Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил.“ (Ис. 7:14) – и стига до доброволната Му смърт за спасение на човеците. Пророкът предсказва също и за Предтечата, който трябва да благовести на юдеите за Христа (Ис. 40:3-5). С особена точност Исаия описва страданията на Спасителя. Той предвещава, че Христос ще Се яви на земята в смирен вид, и че като Го видят без величие и слава, людете не ще узнаят в Него отдавна очаквания Месия, че Той доброволно ще приеме страдания, „към злодейци ще бъде причислен“ (Ис. гл. 53) и ще бъде осъден на смърт. Пророкът предвещава разпространението на Христовото учение, което ще бъде светлина за народите по цялата вселена.
Според преданието пророкът умрял в дълбока старост при цар Манасия, който се разгневил на Исаия, загдето изобличавал пороците му, и заповядал да го прережат с трион. Това станало в ранния VII век пр.Р.Хр.
Молитвите му към Господа да имаме!
