СВ. ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ
Преподобномъченик Прокопий произхождал от околностите на Варна и бил син на благочестиви родители. Като станал на 12 години, той пожелал да води монашески живот, затова оставил родителите си и отишъл на Света Гора. Приел монашеско пострижение при един духовен старец, който се подвизавал в скита „Св. Иоан Предтеча“.
След време Прокопий бил силно нападнат от помисли да се върне в света.
Не издържал и без да се посъветва със своя духовен старец напуснал Атон и заминал за град Смирна. Отстъпничеството от монашеския обет го довело до духовна криза, до отчаяние, а оттам и до нови отстъпнически помисли. Отишъл при кадѝята (съдията) на града и заявил, че се отрича от Христа и иска да приеме исляма. Кадѝята много се зарадвал, подкрепил го в това му решение и селд 15 дни вероотстъпникът бил обрязан по мохамеданския обичай. След това обаче съвестта му силно се разбунтувала, той осъзнал, че е направил съдбовна грешка и поискал да я изкупи. Отишъл при един християнски духовник, на когото открил греха си и решимостта си да го изкупи чрез мъченичество. Духовникът го предупредил, че има опасност да не издържи предстоящите мъчения и още повече да утежни духовното си състояние. Бащински го посъветвал да се завърне на Св. Гора и да поеме пътя на монашеското покаяние. Но Прокопий отново заявил своята непоколебима решителност и тогава духовникът го благословил за мъченически подвиг. Той се подготвял 15 дни с пост и молитва, като често се съветвал с духовника. В последния ден те заедно изпели молебния канон на св. Богородица и Прокопий в турско облекло отишъл при съдията, хвърлил от главата си зелената чалма, смело изповядал Христа и се отрекъл от исляма. За тази постъпка турците го пребили жестоко и го хвърлили в тъмница. Опитали да го привлекат с обещания за всевъзможни блага и високи служби, но напразно. Светият мъченик благодушно им отговорил, че дори целия свят да му дават, пак няма да променят намерението му.
Според мюсюлманския закон, за отмятане от исляма Прокопий бил осъден на смърт.
Завели го на лобното му място, но турците били поразени от спокойствието и мъжеството на мъченика, и никой от тях не искал да му отсече главата. Най-сетне това направил един отстъпник от християнската вяра. Новомъченикът загинал на 25 юни 1810 година в гр. Смирна.
