СВ. ПРЕПОДОБНИ СИМЕОН ПЕРСИДСКИ
През ІV век в Персия срещу християните било повдигнато жестоко гонение от цар Сапор, който ги подозирал в държавна измяна. Сапор започнал да облага християните с тежки данъци, ограбвал и събарял християнските храмове. Заповядал да доведат при него епископ Симеон, човек благочестив и уважаван и от езичниците за високите му добродетели.
Сапор започнал да убеждава еп. Симеон да се отрече от Христа и да се поклони на слънцето, както правели жителите на Персия. Той му обещавал голяма награда, ако изпълни волята му, а в случай на непослушание заплашвал да избие всички християни в царството си. Симеон отказал да изпълни волята на царя и бил хвърлен в тъмница.
Царят убил още сто християни и свещенослужители пред очите на техния епископ Симеон, като не пощадил дори своя учител – Устазад, който също бил християнин, а накрая обезглавил и самия епископ. .
След това Сапор заповядал да бъдат избити всички християни в неговата държава.
Но той скоро се убедил, че е направил голяма грешка. Неговата заповед не само не изплашила християните, а историците разказват, че те на тълпи отивали при съдиите, и без страх изповядвали своята вяра и готовността си да умрат за Христа.
Една година след смъртта на епископ Симеон, на Разпети петък, а след това и на самия Великден, повече от хиляда християни приели мъченическа смърт. Между тях се намирал и един любимец на царя, Азат. Царят съжалявал за него и искал да го спаси, но не могъл да направи изключение, и Азат бил убит. След това Сапор малко смекчил жестокостта, с която преследвал вярващите и заповядал да избиват само епископите и свещениците, а обикновените християни да не се преследват. Но след известно време гонението било възобновено със страшна сила. През дългогодишното си царуване Сапор на три пъти предприемал гонения срещу християните, които продължили около двадесет години.