СВ. ПРЕПОДОБНИ СИМЕОН ПЕРСИДСКИ
През IV век Персийската държава става сцена на едно от най-тежките гонения срещу християните. Цар Сапор II, подтикван от подозрения за държавна измяна, започва систематично преследване на вярващите. Християните били обременени с непосилни данъци, храмовете им били разрушавани, а общностите – разорявани. В този труден период бил повикан при царя епископ Симеон – мъж с висока добродетел и духовен авторитет, уважаван дори от езичниците заради праведния си живот.
Цар Сапор се опитал да преломи духа на епископ Симеон, като го убеждавал да се отрече от Христос и да се поклони на слънцето – традиционното езическо божество в Персия. В замяна му обещавал почести и богатства, а при отказ заплашвал с изтребление на всички християни.
Но свети Симеон останал твърд и непоколебим във вярата си.
Той категорично отказал да изпълни волята на царя и бил хвърлен в тъмница, където започнали неговите страдания.
За да всее страх и да пречупи волята на християните, Сапор заповядал да бъдат убити множество вярващи пред очите на техния духовен пастир. Сред тях били свещенослужители и обикновени християни, а дори и неговият собствен учител Устазад, който също изповядвал Христовата вяра. Въпреки това кърваво зрелище свети Симеон не се поколебал. Накрая самият епископ бил обезглавен, запечатвайки с кръвта си своята вярност към Христа.
След мъченическата смърт на свети Симеон царят издал още по-жестока заповед – всички християни в държавата да бъдат избити. Но скоро станало ясно, че това решение има обратен ефект. Вместо да се уплашат, вярващите започнали открито да изповядват своята вяра. Историческите свидетелства разказват, че мнозина сами се явявали пред съдиите, готови да приемат смърт заради Христа.
Година след кончината на свети Симеон гонението достигнало своя връх.
На самия Разпети петък, а след това и на Великден, повече от хиляда християни били умъртвени заради своята вяра. Сред тях бил и Азат – любимец на царя. Сапор искал да го пощади, но не могъл да наруши собствената си заповед и Азат също приел мъченическа смърт, оставайки верен на Христос.
След тези събития Сапор временно смекчил гоненията, като ограничил преследването основно до духовенството. Но това облекчение било краткотрайно. Скоро гоненията били подновени с още по-голяма жестокост. През дългото си управление царят предприел три големи вълни на преследване, които продължили около двадесет години и оставили дълбока следа в историята на Църквата.
Подвигът на свети Симеон Персидски и множеството мъченици е ярко свидетелство за силата на вярата в Христа и пример, вдъхновяващ вярващите през всички времена да устояват в истината.
