Свещеномъченик Поликарп, епископ на Смирна, е роден около 70 година след Рождество Христово. Той принадлежи към поколението на т.нар. Апостолски мъже – ученици и непосредствени наследници на светите апостоли, които лично ги познавали и продължили тяхното спасително дело в Църквата.
Още в ранна възраст Поликарп останал сирак и бил осиновен от благочестива християнска вдовица в малоазийския град Смирна (днешен Измир, Турция), където се оформил духовно в среда на жива апостолска традиция. След смъртта на своята осиновителка Поликарп наследил нейното богатство, но го раздал на бедните, избирайки за себе си пътя на въздържание, постоянна молитва и милосърдно служение към бедни, болни и престарели.
Първият епископ на Смирна – св. Вукол – дълбоко обикнал благочестивия юноша, разпознавайки в него бъдещ духовен пастир на Църквата. Виждайки неговата ревност към Господа и чистотата на живота му, св. Вукол го ръкоположил за дякон и му възложил служението на проповедта на Божието слово. По това време св. ап. Иоан Богослов проповядвал из Мала Азия. Поликарп слушал неговите слова, станал негов ученик и усърден помощник в разпространението на християнската вяра.
Св. Вукол ръкоположил Поликарп за свещеник.
В това звание той продължил своето служение с проповед, молитва и дълбоко благочестие, утвърждавайки вярващите в истината на Христовото учение. Силата на неговото слово, съчетана със светия му живот, довела мнозина езичници до приемане на Християнството. Преди смъртта си св. Вукол получил откровение, че Поликарп трябва да бъде негов приемник, и му поверил грижата за паството на град Смирна.
В продължение на дълги години св. Поликарп бил изряден и боговдъхновен епископ на Смирна, утвърждавайки Църквата в апостолската истина. Той станал свидетел на изповедническия подвиг на своя близък приятел св. Игнатий Богоносец, а след неговата мъченическа смърт, по думите на блажени Иероним, се утвърдил като „водач на цяла Азия“. Св. Поликарп обърнал множество езичници към Християнството и привел немалко еретици към Православната вяра, съхранявайки чистотата на апостолското предание. Той имал множество ученици и сътрудници, сред които най-известен е св. Ириней Лионски, на които предал своята несъкрушима и жива апостолска вяра.
През 155 година св. Поликарп посетил Рим, за да обсъди с римския епископ Аникит важни църковни въпроси, свързани най-вече с празнуването на Пасха. Скоро след завръщането му от Рим езичниците в Смирна го обвинили, че е „развратител на Азия“ и „баща на християните“, виждайки в него духовен стълб на Църквата. На увещанията на управителя да се отрече от Христа, свети Поликарп изповядал с дръзновение:
„Осемдесет и шест години аз Му служа и Той никога не ми е сторил нищо зло, а ми е дарявал много блага; как тогава да похуля моя Цар, Който ме е спасил?“
Осъден на изгаряне, св. Поликарп по Божия милост останал невредим сред пламъците, поради което бил умъртвен чрез пробождане с копие, запечатвайки своя мъченически подвиг.
По молитвите на свещеномъченик Поликарп Смирненски Бог да ни помилва и спаси!
