СВ. ПОЛИКАРП СМИРНЕНСКИ
Свещеномъченик Поликарп, епископ Смирненски е роден е към 70-та година сл. Р. Хр. и е от поколението на така наречените „Апостолски мъже“, които лично познавали апостолите и продължили тяхното дело.
Поликарп отрано останал сирак и бил осиновен от благочестива вдовица в малоазийския град Смирна (днес Измир в Турция). След нейната смърт Поликарп наследил богатството ѝ, раздал го на бедните, а самият той живеел в голямо въздържание, непрестанно се молел на Бога и служел на бедни, болни и престарели. Първият Смирненски епископ св. Вукол обикнал благочестивия момък. Виждайки в него голяма ревност към Господа, той го ръкоположил за дякон и му възложил да проповядва словото Божие.
По това време св. ап. Иоан Богослов проповядвал из Мала Азия.
Поликарп слушал неговите слова, станал негов ученик и помощник в разпространението на вярата. Св. Вукол ръкоположил Поликарп за свещеник. В това звание Поликарп продължавал ревностно да служи на Бога с проповед, молитва и благочестие. Слушайки неговите слова и виждайки неговия свят живот мнозина приемали Християнството.
Пред смъртта си св. Вукол имал откровение, че Поликарп трябва да бъде негов приемник и му поверил паството си. В продължение на много години Поликарп бил изряден епископ на Смирна. Станал свидетел на изповедническия подвиг на своя приятел св. Игнатий Богоносец, а след смъртта му станал, по думите на блажения Иероним, „водач на цяла Азия“.
Обърнал мнозина езичници към Християнството и мнозина еретици към Православието.
Имал редица ученици и сътрудници (най-известният от тях е св. Ириней Лионски), на които предал своята несъкрушима вяра.
В 155 г. св. Поликарп посетил Рим, за да обсъди с римския епископ Аникита някои църковни въпроси, главно относно празнуването на Пасхата. Наскоро след завръщането му от Рим езичниците в Смирна го обвинили, че е „развратител на Азия“ и „баща на християните“. На увещанията на управителя да се отрече от Христа, св. Поликарп отговорил: „Осемдесет и шест години аз Му служа и Той никога не ми е сторил нищо зло, а ми е дарявал много блага; как тогава да похуля моя Цар, Който ме е спасил?“ Осъден бил на изгаряне жив, но и всред буйния огън по Божия милост останал невредим; затова бил прободен с копие.