СВ. ПАХОМИЙ ВЕЛИКИ

На 15 май честваме паметта на преподобни Пахомий. Той се родил в областта Тиваида (в южен Египет) в края на ІІІ век в семейство на езичници. На 20-годишна възраст бил призован на военна служба и попаднал в един град, където имало много християни. Бил впечатлен от тяхната доброта, милосърдие и благочестие. Когато се запознал с християнското учение, сърцето му се възпламенило от любов към Бога и той дал обет да стане християнин. След като се завърнал от войната, приел св. Кръщение. Решил да се оттегли в пустинята и да търси ръководството на опитен духовен старец. Монашеството тогава още се зараждало и по примера на св. Антоний Велики мнозина египтяни избрали пътя на пустинничеството. Такъв бил отшелникът Паламон, който се подвизавал в Тиваидската пустиня и се славел със свят живот. Старецът се съгласил да приеме Пахомий, който започнал да му подражава във всичко. 

Пахомий често се отдалечавал от жилището си, за да се моли в усамотение.

Веднъж в местността Тавена, близо до река Нил, по време на молитва, пред него застанал ангел в образ на отшелник, който държал дъска с написан устав за иночески живот и му казал: „Поселѝ се тук и построй манастир, и ще се съберат при тебе много иноци“. 

С благословението на стареца Паламон Пахомий си построил малка килия в Тавена, където продължил да се подвизава и след смъртта на учителя си. Денонощно водел невидимата духовна битка и с Божията помощ побеждавал.

Подвизите му не останали скрити и при него заприиждали ученици.

Пахомий ги приемал с любов и след изпитание ги постригвал в иночески чин. Мъдро ги наставлявал и давал пример като винаги се натоварвал с най-тежката работа. Братството се увеличило и Пахомий написал за тях устав. Този строг писмен устав с монашески правила бил първият в историята и станал образец за бъдещите монашески устави в цялото Християнство. От инока се искало отричане от собствената воля. Той нищо не можел да прави без благословението на игумена и всичко бил длъжен да върши с молитва. 

Когато броят на братята нараснал още повече, Пахомий ги разделил на няколко обители, избрал най-способните да ръководят и ги назначил за игумени. Някои вече съществуващи манастири също минали под негово ръководство. 

В 348 г. преподобни Пахомий събрал многбройните си учениците, поучил ги, благословил ги и след двудневно боледуване предал душата си Богу. Заради големите му заслуги като образцов монашески духовен ръководител и заради неговия устав, който не е загубил значението си и до днес, св. Пахомий Велики се възхвалява като баща на общежитийното монашество.

Молитвите му към Господа да имаме!