СВ. ПАТРИАРХ ФОТИЙ ВЕЛИКИ
Св. патриарх Фотий Велики е роден около 810 г. в знатен и влиятелен константинополски род, тясно свързан с църковния и държавния живот на Византийската империя. Негов чичо бил св. патриарх Тарасий – прочут защитник на иконопочитанието и председател на VII Вселенски събор през 787 г. Той оказал силно влияние върху духовното възпитание на Фотий. Роднинските връзки на Фотий го свързват и с императорския двор – негов вуйчо бил женен за сестрата на императрица св. Теодора. Семейството на Фотий пострадало изповеднически по време на иконоборческите гонения, продължили до тържеството на Православието през 843 г.
Още в ранна възраст Фотий заемал високи държавни длъжности и се утвърдил като най-ерудирания човек на IX век, с познания в богословието, философията, историята и правото.
Сред учениците на Фотий бил бъдещият славянски равноапостол свети Константин-Кирил Философ.
След свалянето на патриарх Игнатий през 858 г. Фотий само за няколко дни бил замонашен и последователно бил ръкоположен за дякон, свещеник и епископ, след което бил поставен за патриарх на Константинопол. Заедно с кесаря Варда св. патриарх Фотий станал главен двигател за изпращането на светите братя Кирил и Методий в тяхната равноапостолска мисия в Моравия през 863 г., както и за създаването и утвърждаването на славянската писменост.
Изключително важна е и ролята на патриарх Фотий в Покръстването на българите (864–865), когато по негово благословение в България са изпратени духовници, покръстили княз Борис, неговия двор и значителна част от народа. В контекста на спора между Рим и Константинопол за българската църковна юрисдикция св. Фотий изобличава римския папа за неправомерното въвеждане на добавката „филиокве“ в Символа на вярата относно изхождението на Светия Дух, както и за други догматични отклонения.
През 867 г. Василий Македонец убива император Михаил III, обсебва властта, сваля от патриаршеския престол Фотий и връща предишния патриарх Игнатий.
В края на живота си св. Игнатий се помирява със св. Фотий.
А след кончината на патриарх Игнатий през 877 г. император Василий I възстановява Фотий като патриарх на Константинопол. След смъртта на Василий I през 887 г. св. Фотий отново е отстранен от престола и изпратен в изгнание, където след няколко години се преставя в Господа.
Св. Фотий е оставил изключително богато книжовно наследство, което свидетелства за неговата огромна ерудиция и влияние върху богословието, науката и обществения живот. В историята на Църквата той остава като един от най-великите цариградски патриарси и е прославян като равноапостол заради делото си сред славяните и участието си в Покръстването на България. Имал е дългогодишна преписка със св. княз Борис, включваща пространно изложение за християнската вяра и за отговорностите и служението на християнския владетел.
