СВ. ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ ТЪРНОВСКИ
Св. патриарх Евтимий е роден около 1327 г. в Търново, столицата на тогавашна България. Произхождал от високопоставен род и получил добро образование, но имал монашеско призвание и към 1350 г. постъпил в Килифаревския манастир, където станал монах под духовното ръководство на преподобния Теодосий Търновски. В 863 г. ученикът придружил великия си учител до Константинопол, където Теодосий починал, а Евтимий в продължение на седем години пребивавал в Цариград, в Света Гора и пр.
Към 1371 г. се завърнал в родината и оглавил манастира „Св. Троица“ близо до столицата, който се превърнал се в огнище на просвета и висок духовен живот. Тук св. Евтимий писал жития и похвални слова, поправял богослужебните книги съобразно с гръцките първообрази, превеждал други текстове. Така с времето се създала Търновската школа за подготовка на богослови, литургисти, преписвачи на богослужебните и свещените книги, познавачи на гръцки и славянобългарски език.
Славата на св. Евтимий като голям молитвеник, строг аскет, просветен и вдъхновен проповедник довела до избирането му за Търновски патриарх през 1375 г. Той станал патриарх в една от най-бурните и страшни епохи в историята ни и се проявил като истински пастир, неуморен служител на Бога и на народа.
След като с наближаването на османските завоеватели цар Йоан Шишмен с част от аристокрацията напуснал столицата, св. Евтимий оглавил защитата на Търново при последната ѝ обсада. Столицата била превзета на 17 май 1393 г., а след коварното избиване на 110 български боляри и видни граждани св. Евтимий смело се изправил срещу турския предводител и протестирал против вероломното деяние. Бил осъден на смърт, но станало чудо, екзекуцията не се осъществила и присъдата била заменена със заточение. Цялото население на столичния град излязло за да се прости със своя любим пастир. И когато накрая през сълзи го попитали: „Кому ни предаваш, добри пастирю?“, той отговорил със заветните думи: „На Светата Троица ви предавам, и сега, и навеки!“
Мястото на заточението му бил Бачковският манастир, където починал и бил погребан в началото на ХV век. Гробът му бил открит в 1905 г., а мощите му бяха тържествено прославени на 22 октомври 2023 г.
В деня на неговата светла памет Църквата го възпявя така:
Просиял с пустиннически подвиг,
достойно си се изкачил на престола на първосветителството,
откъдето си озарил всички с лъчите на богопознанието
и си изпил чашата на безкръвното мъченичество.
Сега предстоейки пред престола в горния Йерусалим, Евтимие,
моли Христа нашия Бог за тези, които почитат твоята памет.
