Св. Паисий Хилендарски
Преп. Паисий Хилендарски е роден в гр. Банско през 1722 година. В 1745 г. той отишъл при брат си Лаврентий в Хилендарския манастир, където приел монашество. По-късно бил ръкоположен за йеромонах и станал манастирски пратеник (таксидиот) като обикалял села и градове, за да събира помощи и да привлича поклонници за манастира.
Това били времена на засилващ се сръбски и особено гръцки национализъм, съчетан с презрително отношение към българския народ и опити за омаловажаване и отричане на неговата история, а оттам и правото му на самостоятелно историческо съществуване. Хилендарският монах започнал да събира сведения за българската история и святост в атонските библиотеки (главно в Хиландар и Зограф), а също и при пътуването си до град Сремски Карловци, който тогава бил австрийско владение. Паисий дълбоко скърбял и се възмущавал от родоотстъпничеството на мнозина българи, които се влачели след чужди обичаи и след чужд език, а презирали чистите български нрави и родния си език. Тогава пламнала в него родолюбива и благочестива ревност, плод на която става неговата вдъхновена „История славянобългарска“, завършена в 1762 г.
„за в полза на българския народ, а за слава и похвала на Господа Иисуса Христа“.
При отсъствието на българска държава и самостойна Българска църква Паисий поел отговорността да въздигне историческото самосъзнание на българския народ като напише неговата история и възхвали неговите светци и достойни владетели.
След като с много труд написал своята книга, той извършил втори родолюбив подвиг: използвал своите таксидиотски пътувания и я разнесъл апостолски из българската земя, за да я четат и преписват. И трудът му не отишъл напразно. Десетките преписи на неговата „книжица“ станали настолна книга на безброй български родолюбци през следващите десетилетия.
Денят и годината на смъртта на св. Паисий Хилендарски са неизвестни, затова паметта му се чества на неговия имен ден – 19 юни, когато се чества преподобни Паисий Велики.